Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Какво се каниш да правиш? — извика Бел. — Не можеш да го нараниш.
— Шшш — прекъсна я Виктория. Придърпа един стол до дивана и седна срещу Томас, като приближи лице към неговото. Най-напред прочете само мислите на повърхността. Там нямаше кой знае какво, като се има предвид, че беше в безсъзнание. Тя продължи да дълбае все по-дълбоко и по-дълбоко в подсъзнанието му. Беше доста приятно да бъркаш толкова навътре в нечий ум, а той да не се дърпа и бори, да не крещи да спреш. Сега можеше да не се безпокои, че Томас ще се почувства насилен или че ще полудее.
— Не, кажи ми сега — намеси се Бел.
Виктория не можеше да запази концентрация, докато Бел й говореше. Тя вдигна поглед. Бел изглеждаше така, сякаш се готви да я нападне. Бисе се бе доближила, за да я подкрепи. Кристиан беше зад нея, в случай че реши да погледне назад, да поплаче на нечие рамо или нещо подобно.
— Вземам информацията, която ми е нужна — обясни Виктория. — Стойте далеч от мен.
— Не искам да го правиш. Не съм се съгласявала с това.
— Напротив. Съгласи се да го доведеш.
— Но… но аз бях принудена. Не искам да…
Виктория мразеше тази слабохарактерна красива кукла. Мразеше Бел от момента, когато я видя за пръв път, когато и петимата бяха десетгодишни. Ненавиждаше измамния аромат, който прикриваше отвратителната й воня. Обърна се към Бел и закрещя.
— Първо, няма ли да млъкнеш, по дяволите. Второ, спри да се преструваш. Ти се съгласи с всичко това, също като мен. Не си красивата принцеса на бял кон, а ние не сме чудовищата. Ти си същата като нас. Прие сделката, която ти предложи Вилрой, продаде душата си и сега дължиш на дявола онова, което му се полага. Така че, дръпни се назад и ме остави да претърся главата на този идиот тук и ще се върнем към преструвките, че си добрата малка кралица на красотата, за каквато се мислиш.
Кристиан изстена. Виктория се обърна рязко, като че ли едва сега осъзна, че той и Бисе са в стаята. За миг изглеждаше така, сякаш са я уловили в издънка, сякаш бе издала нещо особено важно и не знае какво да направи. Прошепна някаква ругатня, но след това се върна към онова, което трябваше да довърши.
Мадам Вилрой и Валентин отново станаха видими. Сякаш въздухът бе изпомпан от стаята. Бисе стоеше като вкаменена. Внезапно тя осъзна още много неща. Бел замахна, за да зашлеви Виктория, но Кристиан улови китката й. Тя се опита да се освободи, но усети силна болка и изведнъж остана без сили, неусетно, като че ли просто я повали дрямка. Отпусна глава върху рамото на Кристиан, а той просто остана на място, леко залитайки, с отворена уста. Чувстваше остра болка в раменете, а главата му щеше да се пръсне от въпроси.
По-късно същата вечер, след като Виктория научи много повече, отколкото можеше да очаква от пеперудите, Вилрой препрограмира спомените на Томас така, че той да си мисли, че е прекарал чудесно. Бисе дойде в стаята на Кристиан.
— Защо не си спомняме? — попита той.
— Кое, как продаваме душите си? Как ни осиновяват в дома на дявола? Как ни внедряват в света като агенти на паднал ангел? Нямам представа, Кристиан. Нямам никаква идея. Престани да задаваш глупави въпроси — отвърна му тя истерично.
— Трябва да решим какво ще правим.
— Да не си луд? Това е краят. Всичко свърши — Кристиан не бе виждал Бисе толкова възбудена. Тя кръстосваше стаята напред-назад, извиваше ръцете си, сякаш я бяха предали и се оглеждаше трескаво наоколо.
— Не. Ние с теб не сме знаели… Не сме… — повтори Кристиан, почти убедено.
— Не знам — рече Бисе и сбърчи вежди, загрижена за останалите и за себе си. — Не знам какво сме направили.
Бисе седна с кръстосани крака на пода и скри лицето си в ръце. Кристиан дойде при нея и се отпусна в краката й.
— Наясно бяхме, че имаме „дарби“. Наясно бяхме, че сме абсолютно различни от всички останали в училище. Дори бяхме наясно, че не сме семейство.
— Да — за миг Бисе почти овладя истерията си и се огледа замислено, като човек, който търси знак за надежда. — Знаели сме, но не сме го осъзнавали. Сякаш нарочно сме си затваряли очите за истината, а тя е била под носа ни през цялото време.
Кристиан кимна.
— Но защо Вик си спомня, а ние не? — зачуди се Бисе.
— Мисля, че понеже ние не сме го направили.
— Тогава защо сме тук? Защо живеем с нея? И кога останалите са разбрали коя е тя, за да сключат сделка? Имам предвид, че ние така и никога не осъзнахме коя е, нали? Въпреки че живеем с нея от петнадесет години…