Опасна дарба или поредният Фауст

След това изгледа Томас с налудничавия си поглед на пълно удовлетворение. Валентин си играеше със стария джобен часовник. Мадам Вилрой го потупа по коляното и кимна към Виктория.

— Няма да го остави да помни кое? — попита Бел.

— Ще проникна в ума му, за да го прочета. Ти какво си помисли? — отвърна Виктория. След това се обърна към Томас, който изглеждаше ужасен. — Това нямаше да е такъв проблем, ако не беше толкова нащрек в училище. Отдавна се мъча да разгадая мислите ти, а ти все усещаш, че нещо става. Само че ние разполагаме с най-добрата примамка и ти я захапа, за да те доведе право тук. А сега, ако нямаш нищо против…

Томас се изправи.

— Махни се от мен.

— Не го прави — обади се Бел.

— Шшт… Искам да видя как чете. Давай, Вик, нека погледаме как става — намеси се Валентин.

— Какво става тук? — попита Кристиан, който влезе едва сега, залитайки леко.

— Бел, какво не е наред? — стресна се Бисе, появявайки се след Кристиан, и огледа нервно околните.

Всички в дневната стояха, вперили поглед един в друг. Бел трепереше, както преди да заплаче.

Бисе усети, че преди малко се е случило нещо ужасно. Едва се въздържа да се скрие зад Кристиан и рече:

— Сега ще оправим това, нали? Валентин, каквото и да е станало току-що, поправи го! — очите и се стрелнаха от Бел към Виктория и след това към Томас.

Но Валентин не успя да отговори. Мадам Вилрой ненадейно се хвърли към Томас. Полите на черната й рокля се развяха зад нея като криле на гарван. На Бел й се стори, че за миг тя направи физиономия като на гаргойл — веднъж вече бе виждала нещо подобно. В този момент Вилрой сякаш обгърна отвсякъде Томас и Бел не можеше да бъде сигурна в онова, което видя. Тя изпищя. Виктория беше изхвърлена настрани. Бисе пусна вазата и се втурна към Бел.

Томас спря по средата на възклицанието си. Цялото му тяло се спаружи и се строполи на дивана. Подобно на пале, чиято майка току-що е донесла вкъщи трупа на жертвата си, Виктория се хвърли отгоре му. Тя нагласи тялото му така, сякаш седеше, облегнат назад.

Бел кипеше от гняв, но в същото време бе парализирана от ужаса, че е станала причина това да се случи. След цялото дебнене отстрани, след дългото проучване кой е любимият му парфюм, какви прически привличат вниманието му, по някакъв начин тя бе открила истинския Томас Гудман-Браун и, вярвате или не, бе започнала да го харесва. Сега наблюдаваше как Виктория изтича зад дивана и издърпа Томас за пуловера, за да не се строполи.

Мадам Вилрой отиде до масата и си наля чаша вино. Валентин, който най-после бе загубил дар слово, следеше Виктория със страхопочитание.

— Чаша вино, скъпи? — мадам Вилрой се обърна към него сякаш в стаята не се случваше нищо особено.

— Да, благодаря — отвърна той. Двамата чукнаха кристалните си чаши и отпиха. Сетне изчезнаха в ъгъла на стаята.