Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Аз също - отвърна му и той навлезе в нея, прониквайки в горещата й сърцевина, чувствайки как влагалището й го придържаше и стискаше, сигурен, че щеше да свърши като някой неопитен младок.
Кийли извика, когато го усети вътре в себе си. Твърдостта му я изпълваше, разпъваше я до такава степен, че сетивата й изгаряха в шеметна комбинация на наслада и болка. Но беше толкова влажна, че тялото й приветства дължината и дебелината му, подскочи диво срещу него, желаейки повече.
Копнееше той да се размърда.
- Не спирай - каза задъхано, като се вдигна нагоре и отново се спусна върху пениса му, който бе като обвита в кадифе стомана. Беше толкова твърд и дълъг, че докосна една точка дълбоко в нея, която буквално я побърка. - Моля те. Дай ми повече.
Той погълна устните й с груба целувка, докато я взимаше по-дълбоко и по-силно, с такъв ритъм, че тя изскимтя, подтикната от непреодолимото си желание.
Страст и глад я разтърсиха, отчаяно копнееше за него, нуждаеше се да свърши и да засити почти непоносимата нужда.
Кийли захапа врата му, изгубила разсъдъка си, а Джъстис изрева нещо на родния си език и се заби още по-дълбоко в нея, карайки я да крещи от наслада. Бе толкова близо до края, че едва успяваше да го понесе.
Джъстис спря, заровен в нея, без да мърда, докато тя не го погледна замаяна и неспособна да разсъждава трезво.
- Защо? Защо спря?
Израз на чист мъжки триумф премина през лицето му и нещо диво блесна в очите му.
- Моя. Кажи ми. Кажи ми, че си моя и ще те чукам, докато не закрещиш името ми.
Грубите му думи я развълнуваха, макар че разпозна скрития смисъл в действията му.
Обявяваше я за своя. Заявяваше правата си над нея. Принуждаваше я най-накрая да признае, че тя бе неговата жена.
Но в края на краищата й даваше право на избор. Можеше и да откаже.
Но сърцето й се сви при мисълта да го направи. Не, не можеше. Не би могла. Докато гледаше в очите му, в които се отразяваше притеснение и болка, Кийли знаеше какво да стори.
Да признае истината, без да се интересува от последствията.
Вдигна глава и срещна погледа му.
- Да, аз съм твоя.
Той извика триумфално и я целуна, като продължи да се движи в нея, този път тласъците му бяха по-силни. Когато той надигна глава, Кийли не можеше да си поема дъх заради силата им.
- Както и ти си мой - успя да изстене.
- Завинаги - отвърна й. - Завинаги, ми амара.
Тогава изпълни обещанието си и се зарови отново и отново в сърцевината й, докато тя не извика името му.
Джъстис потръпна от странното еротично усещане на ръцете на Кийли, все още с ръкавици, които се забиваха в раменете му, докато цялото й тяло се стягаше около него. Краката й стискаха кръста му като менгеме и тогава тя свърши, крещейки името му, а тялото й стискаше члена му в поредица от спазми, толкова силни, че Джъстис знаеше, че неговата кулминация няма да се забави. Зарови се по-дълбоко и освобождението му го връхлетя като приливна вълна, свършвайки с такава сила, каквато досега никога не бе преживявал. Оргазмът й продължаваше и всеки нейн трепет стискаше все повече и повече пениса му. Сигурен бе, че коленете му ще се подадат на екстаза, но нямаше да се даде без бой. Стегна краката си и я придърпа дори още повече към себе си.
И тогава светът около тях се взриви и той попадна във вихър от цветове. Зелено и златно се извиваха около него. Някак знаеше, че виждаше аурата й - виждаше истинското й аз. Възхити се на невероятната й красота и след това пропадна в душата й.
Всичко, което бе и което някога бе преживяла премина през него като огнена фурия. Видя болезненото детство: почувства агонията на малкото дете, чиито родители го смятаха за изрод. Изгаряше с безсилна ярост към родители, които са способни да наранят детето си по този начин.
Видя добротата и необятната й щедрост, стана сведетел на хилядите пъти, които бе наранявана от безчувствени приятели и колеги. Описваха я по различен начин, но винаги като аутсайдер.
Болката по мъжа, който я бе изоставил разкъса сърцето му и той безмълвно се закле да намери копелето и да го разчлени. Бавно.
Но веднага осъзна, че тя щеше да го намрази затова. Тя бе светлина, добрина и грижовност. Светлата страна на луната, контраст на мрака в душата му. Той падаше ли падаше по-дълбоко в душата й и заедно с това се влюбваше. Тя му принадлежеше и той никога нямаше да й позволи да избяга от него.
Кийли извика, когато спазмите на вторичните трусове разкъсаха тялото й. Никога досега не бе преживявала толкова силен или дълъг оргазъм и се страхуваше от интензивността му. Бе толкова свиреп, толкова мощен и така я откриваше.