Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Но знаеше много добре.
Ако се разкриеш пред някого, рискуваш той да те отхвърли.
Силното тяло на Джъстис се разтрепери със силата на освобождаването и тя отново свърши, притискайки се към него. Желаеше той никога да не я пуска. Усети влага по бузите си и откри, че е плакала, не от страх или мъка, а заради мощта на този момент. Опита се да каже нещо, каквото и да е, да се отърси от разтърсващата интимност, но земята под краката й се разтвори и тя падаше насред звездите.
Сякаш се бе отворила врата в душата му и той я водеше към същността си. Всичко, което бе видяла във видението си и много, много повече, я обви и обгърна, докато тя не се окъпа в потока на съзнанието му.
Видя безрезервната чест и гордост, и любовта към семейството му, макар да не си бе позволил да я изпита. Но повече от всичко усети чувствата му към нея.
Беше любов, похот и копнеж - всички те събрани заедно, блещукайки в синьо и сребристо. Пожар от чувства, насочени към нея. И почти незабележимо в центъра му, се виждаше по-тъмен нюанс. Опасно присъствие, смесено в цветовете на неговата душа.
Нереидът.
Ти ли си това? помисли си тя. Ти си част от него, нали го знаеш?
Така ли? последва язвителен отговор. И все пак обичаш него, а се страхуваш от мен.
Любов? Опита да се възпротиви, но душата й не допускаше увъртания. Само простата истина.
Да, обичам го, призна си тя. Ти си част от него, затова обичам и теб.
Цветовете около нея показаха колебания, но след това отрицание.
Не. Не можеш да ме обичаш, защото аз не се интересувам от любов. Един ден ще го победя и тогава ще те взема, както желая.
Изпрати и сцени, в които тя участваше, сцени на груб и яростен секс. Образи как тя му се подчинява по всеки възможен начин.
Тя се отдръпна, но когато цветовете на душата на Джъстис я заобиколиха и й дадоха упора, Кийли изпрати свои образи на нереида. А аз ще взема теб, каза и му изпрати мисли на разгорещено и нежно правене на любов, умишлено осеяно с провокативни сцени на дива и необуздана страст.
Агресията му премина в желание и след това в радост.
Да, ние ще се имаме един друг, каза нереидът.
Да, аз съм толкова твой, колкото ти си моя, отвърна Джъстис.
Гласовете им се преплетоха в един, хванати в цветовете на душата му. Кийли се засмя, заплака и разби крехките колебания, относно любовта си към него.
Най-накрая, след като дойде на себе си и се върна към реалността, осъзна, че той все още я държеше, докато пенисът му бе вътре в нея. Вдигна главата си, която бе отпуснала на раменете му и се засмя.
- Ние сме чисто голи в центъра на джунгла. Никога не ми се е случвало подобно нещо, на която и да е експедиция. Да не говорим, че и идея си нямам как краката ти успяват да ни издържат.
Леко я повдигна и усети как членът му се втвърди, когато отново потъна в нея.
- Силните крака, калени в годините ми на обучение като воин, ще ми вършат работа, защото възнамерявам да те взема отново.
Кийли се засмя и свали ръкавиците си.
- Изглежда бях забравила за тях.
Той отново сведе глава и когато се вгледа в гърдите й, по Кийли се разля топлина. Шокира я и жената бе почти сигурна, че следващата седмица няма да има силите дори да си помисли за секс.
- Как така се стигна до там, че да не отделя време да вкуся тези прекрасни гърди? -прошепна той и я вдигна достатъчно високо, така че само главичката на пениса му да е все още в нея. Докато тя изскимтя, желаейки го отново в себе си, той захапа леко едното й зърно и го засмука.
Кийли отново стигна до оргазъм и сладката й влага окъпа пениса на Джъстис. Искаше да я вземе отново, отново и отново. Никога нямаше да й се насити. Вдигна глава достатъчно високо, за да забележи част от дрехите им, които бяха събрани на купчина и тръгна натам, а докато ходеше членът му навлизаше вече по-дълбоко в нея. След това се дръпна, за да подреди дрехите, така че нежната й кожа да не се опира в растителността, и я положи отгоре. Тя вдигна поглед към него и го прикова с красивите си очи с цвят на изумруд, които бяха пламнали от страст. Той се запита да не би да е попаднал под заклинание, където благодарение на тази жена всяка негова мечта или копнеж се сбъдват.
Реши, че не му пука дали случващото се е фантазия или сън. Бе докоснала душата му и бе успяла да укроти нереида, затова не се нуждаеше от друга реалност, освен от тази да е заровен толкова дълбоко в нея, така че тя никога да не може да го забрави.
Вдигна коляното й, намести главичката на пениса си пред влажната й сърцевина и навлезе дълбоко в нея. Проникна до основата, докато топките му не се удариха в страхотния й задник и тя извика от удоволствие.