Освобождението на Атлантида

Дари я с една порочна усмивка и тръгна към нея, дебнейки я бавно, както хищникът дебне плячката си. Свирепа, почти дива топлина гореше в очите му и тя остана без дъх, когато прочете намеренията в погледа му. Желаеше я и без съмнение щеше да я има. Беше истински доминиращ мъжкар и тя го искаше, като никой друг.

Когато стигна до нея, я дръпна към себе си и я целуна с такава страст и собственически инстинкт, че Кийли имаше чувството, че тази целувка изгаря душата й. Езикът му нахлу в устата й и той я целуваше, сякаш ако не го направеше щеше да умре. Вплете пръсти в косата й, докато я държеше за врата. Дръпна я още по-близо, само на дъх разстояние.

Страстта я разтърсваше. Горещината и побъркващото желание заплашваха да подкосят коленете й.

- Още - каза срещу устните му. - Искам още.

Джъстис сложи ръка на задника й и я придърпа по-близо, така че пенисът му да се намести между краката й, а твърдата издутина още повече я побъркваше от желание и копнеж.

- Сега, сега, сега - настоя тя, преодоляла момента да се срамува или да мисли трезво.

С едно бързо движение, измъкна блузата през главата й и я хвърли настрани, след това сведе глава, за да я огледа.

И тя се скова, беше забравила за дървената фигурка.

Джъстис изпиваше с очи красивите гърди на Кийли, едва покрити от дантеления й сутиен. Щръкналите й зърна, го караха да желае да ги вкуси, захапе и смуче. Медальонът, който висеше между красивите й гърди, привлече погледа му. Висулката бе направена от дърво... риба.

Неговата риба. Тази, която бе изработил преди стотици години.

Вдигна я и я огледа, без съмнение трябва да се е объркал. Но не беше.

- Това е мое. Но как е възможно?

Кийли прехапа устна и руменина изби по лицето й.

- Имах намерение да ти кажа. Намерих я преди няколко години и. ами имах видение с теб. Докато я правеше. Близо до огън. Мислех, че си воин от далечното минало и ти, ти се превърна в мой талисман. Някого с когото можех да говоря, когато попадна в трудна ситуация.

Не отместваше поглед от нея, докато истинската сила на думите й не го връхлетяха. Тя също е имала видение с него. И е разчитала на него.

- Ти ми принадлежиш, Кийли Макдърмът - отвърна й, но гласът му наподобяваше повече на ръмжене. - И сега ще те взема.

За секунди свали останалата част от дрехите й и я задържа на ръка разстояние, за да може да се наслади на гледката на голото й и красиво тяло. Гъвкаво и добре сложено, не беше деликатно цвете, а жена, която използваше тялото си и се грижеше за него.

- Обожавам краката ти - прошепна той.

- Благодаря ти. Аз.

- Искам ги увити около кръста ми.

Тя ахна и той страстно я целуна, вдигайки я така, че да усеща цялата тежест на тялото й. Тя обви крака около кръста му, а той я повдигна дори по-високо като ръцете му придържаха прекрасния й задник, докато пенисът му не се озова точно под горещата й влажна вагина.

- Нуждая се от теб, Кийли. Сега - каза той и съвсем леко проникна в нея, насилвайки се да изчака.