Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
И се чудеше защо идеята изобщо не я плашеше.
- Чисто е, но има отвор в края на нишата, който ти би искала да погледнеш - извика от вътре. - Бих казал, че сме попаднали на откритие, но изглежда, че някой е бил тук преди нас.
Кийли се наведе и влезе в пещерата, но се изненада, когато осъзна, че таванът е доста високо. Докато продължаваше да оглежда, осъзна още едно нещо.
Това не беше пещера.
Стените бяха направени от камък. Бяха намерили древно здание, вероятно дори храм на маите или пирамида, като се има предвид височината на хълма, в който се намираше.
Позната тръпка премина през гръбнака й. Част от историята, която никой не е виждал през последните хиляди години стоеше пред нея. Затова живееше - нуждаеше се от това повече, отколкото от вода. По навик посегна към раницата си, но си спомни че тя се намираше в стаята й в Атлантида.
И изобщо нямаше да й свърши работа.
Възпря няколко цветущи израза, тръгна в близост до стените и стигна до врата, издълбана в края на пещерата. А от нея излизаше синьо-зелена светлина.
- Джъстис? Това ти ли си?
- Възвърнах силите си достатъчно, за да призова слаба светлина. Мисля, че ще искаш да видиш това.
Тя последва светлината и гласа му, и когато стигна там, замръзна на място втрещена. Три от стените бяха изчистени от мръсотията, а четвъртата от растителността по нея, причинени от векове на небрежност. На всяка от трите стени се простираше стенопис в ярки цветове.
- Това не е Сан Бартоло, но определено е препращеше към Попол-Вух - каза тихо. - О, Джъстис, защо не е обявено? Това е такова голямо откритие?
Той застана до нея, а тя осъзна, че светлината, която бе призовал, излизаше от блестяща сфера в дланта му. Държеше я като фенер и се наведе, за да погледне стенописите от близо.
- Попол-Вух?
- Митът за сътворението на цивилизацията на маите. Създателят, К’укаматз, който едновременно бил майка и баща на живота, първо създал хората от глина и кал. Но те били слаби и се разтваряли във вода, ето тук е описано. Виждаш ли образът на първия човек, който се разпада в реката?
Джъстис кимна и посочи другия образ, като изглеждаше почти толкова въодушевен, колкото нея.
- А тази? Тук правят човек от дърво?
Тя кимна и несъзнателно докосна дървената фигурка на врата си.
- Да, К’укаматз се опитал да създаде хората от дърво, но те нямали сърца и разум и не можели да почитат създателя. Това изобщо не се нрави на боговете, както знаеш.
Усмихна му се, но той бе погълнат от образа.
- Понякога съм изработвал дървени фигури и изглеждаха такива, че всеки момент могат да излетят, преплуват или избягат от мен - прошепна той. - И, разбира се, че и те не притежаваха сърца и умове.
Кийли си спомни колко пъти фигурката и видението за Джъстис са й помагали през трудните моменти.
- Виждала съм творенията ти и не бих казала така.
Обърна се и срещна погледа й, докато все още държеше сферата. На слабата светлина можеше да види всяка една черта на лицето му и откри, че за малкото време, през което се познаваха, сърцето й бе запомнило очертанията му. Ахна, страхувайки се какво можеше да му покаже изражението й в този момент.
Той я изучваше с поглед, после поклати глава.
- Не разбирам. Как така си видяла дървените ми фигурки? Веднага след като станеха готови ги подарявах!
Кийли стисна силно рибката на врата си. Искаше да му каже, да му покаже колко много значеше за нея. Но нещо я спираше. Може би някакви остатъци от здравия й разум.
Трябваше да намерят вода. Трябваше да открият Звездата на Артемида и да я използват, за да излекува разбитото му съзнание.
И след това възнамеряваше да му разкаже приказката за това как е намерила дървената фигурка и да внимава да не разкрие колко е жалка, след като е позволила на издялканото парче дърво и видение за воин от миналото да заемат толкова голяма част от живота й.
Насили се да я пусне и внимателно я намести под блузата си.
- Не зная. Топло ми е и съм изморена, вероятно съм си спомнила за нещо, което Лиам е споменал за дървени фигурки - отвърна му с пресилена усмивка. - Както и да е, виж тук. Последният и успешен опит е бил, когато К‘укаматз е смесил бяла и жълта царевица, за да създаде плътта и тялото на човека. Този път проработило. Една от най-важните фигури в историята на маите е бил богът на царевицата, който можеш да видиш на тази стена.
Той се загледа в стенописа и за щастие вече не мислеше за коментара й относно дъвените фигурки.
- Този е подобен на стенописа, който ти бе споменала с бога на царевицата и Анубиса?
- Да, да. Правени са от същия майстор или група от майстори. Почти съм сигурна. Разбира се, без по-подробно сравнение не мога да кажа нищо.-. - изведнъж й се зави свят и изгуби