Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Подпираше се на една ръка, а с другата се заигра с клитора й, докато тя отново не извика.
- Не мога повече - каза задъхано, местейки глава от една страна на друга. - Джъстис, прекалено много е. Удоволствието е прекалено.
- Никога - заяви, опиянен от това как зърната й се втвърдиха в розови пъпки. - Никога няма да е прекалено.
Тя повдигна бедра, за да посрещне тласъците му, докато издаваше сладки звуци, които го подлудяваха от желание. Той я яздеше, яздеха се взаимно в един луд ритъм. Почувства точния момент, в който тялото й се стегна около неговото и знаеше, че тя бе близо до кулминацията си, затова тласъците му станаха по-силни и по-бързи, докато той, обезумял от страст и желание, й шептеше любовни думи на родния си език. Трябваше да знае колко много я желаеше.
Колко много се нуждаеше от нея.
Този път, докато свършваше, извика нейното име, двамата трепереха в ослепителна експлозия от горещина и цветове, които го доведоха до ръба на съзнанието му. Когато се отпусна, обръщайки се внимателно настрани, за да не падне върху нея, започна да се смее.
- Мисля, че успя да постигнеш нещо, в което всичките ми враговете се провалиха през вековете. Мисля, че ме уби.
Лежеше задъхана, държейки го здраво. Най-накрая успя да си поеме въздух и също започна да се смее.
- Ставаме двама. Ако с теб винаги е така, значи сме в беда.
Смехът й изчезна и тя се обърна към него.
- Какви бяха тези цветове? Джъстис, аз, аз имах чувството, че съм влязла в душата ти.
- Беше сливане на душите. Това е дар от Посейдон, който позволява на атлантите и истинските им спътници да виждат душата на другия. Когато каза, че си видяла пламъка на Посейдон в очите ми, бях сигурен, че ти си моята половинка. Сливането на души бележи сърцето на воина, също както знакът на Посейдон бележи тялото му.
Тя проследи с пръсти татуировката на ръката му.
- Това ли? Какво значи?
Глава 32
- Тризъбеца на Посейдон, пресича кръга, който символизира всички народи на света. Триъгълникът е всъщност пирамидата на знанието на древните. Всеки воин на Посейдон носи знака като свидетелство за клетвата, която сме положили пред Посейдон да пазим човечеството.
Кийли целуна знака, а после и гърдите му и за секунда се отпусна на него. След това се дръпна и седна.
- Знаеш, че мразя да развалям такива моменти, но се намираме в джунглата и сме без дрехи, а тук има насекоми. Не искам, ама наистина не искам да имам ухапвания по задника.
Той премигна, изненадан от внезапната промяна, но отново започна да се смее.
- Да не говорим, че вероятно всеки момент коремът ти ще започне да къркори, нали така?
Тя се ухили.
- След като го споменаваш...
Глава 33
Джъстис отново призова вода и те се изкъпаха, но бяха неспособни да не се докосват. Кийли знаеше, от това, което бе видяла в душата на Джъстис, че споразумението с нереида е временно. Но той трябваше да открие по-постоянен начин да събере двете части от душата си в единно цяло. Може би Звездата на Артемида щеше да му помогне в това му начинание.
Кийли имаше чувството, че залага всичките си надежди на магически камък, който се намираше някъде там - в земята на вълшебните приказки. Но, както си напомняше непрестанно, преди няколко часа бе пропътувала разстоянието от Атлантида до Гватемала през времето и пространството. Така че не можеше да отрича възможността.
- Трябва да тръгваме - каза решително, след като и двамата се бяха облекли.
Целуна я, докато тя не се задъха и след това я пусна, като на лицето му бе изписано мрачно изражение.
- Да, така е. Трябва да намерим Звездата на Артемида, поради причини далеч по-важни от мен. Въпреки, че имам надежда, след като правихме любов и ти успя да опитомиш дори и нереида.
Усети как руменината се завръща по страните й.
- Ти също си важен, но ако продължим да говорим за правене на любов, никога няма да излезем от тази джунгла.
Воинът затвори очи и вдигна ръце във въздуха. Тя знаеше, че се опитва да намери Звездата.
- Усещам я. Зовът й този път е по-силен, явно възвръщам силите си. - Джъстис посочи на север. - Намира се в тази посока.
Кимна, надявайки се, че треперещите й крака ще издържат още един поход. Цялото й тяло бе отпуснато и леко болезнено на необичайни места след интензивните им любовни занимания. Само се надяваше да не се е протрила.