Освобождението на Атлантида

Кимна несъзнателно, докато гледаше между върховете на две дървета двойка лъскави ягуари, които тичаха, а мускулите им се движеха в един ритъм под шаренате им козина.

- Толкова са красиви.

Красиви и опасни, отвърна в съзнанието й

- Също като теб - отговори тя, усмихвайки се.

В отговор, той я подхвърли във въздуха, така че за секунда, Кийли усети как пада надолу. Извика от изненада, но Джъстис я хвана толкова бързо, че тя нямаше време наистина да се изплаши.

- Това беше гадно - скара му се. - Почакай само да сляза на земята и...

Но димът, който видя я стъписа и тя спря да говори по средата на изречението. Гъстите облаци се нижеха един след друг, а малко пред тях се виждаше злокобен черен дим. Нямаше да им е толкова лесно да намерят Звездата на Артемида.

* * *

Джъстис подуши дима преди да го е видял. Веднага ги свали на земята, достатъчно далеч от двойката ягуари и прие форма. Несъзнателно се пресегна назад, за да провери дали мечът му също е приел форма. Спокоен, го извади от ножницата.

- Кийли, искам да останеш тук, докато аз проверя как стоят нещата.

Погледна към нея с такъв свиреп поглед, пред който много воини се бяха прекършвали.

- Това е в моята специалност, д-р Макдърмът. Ще правиш, каквото ти кажа и ще стоиш далеч от опасността.

Непоклатимите й черти му показваха, че изобщо не се е почувствала застрашена. В името на всички богове, не беше ли великолепна.

- Да, добре, областта ми на познание включва да не умра по време на експедиция - сопна му се. - Ти си този с бойната подготовка и оръжията. А аз няма да съм тази, която ще седи сама тук и ще те чака, на път на кой знае колко гладни ягуара и тълпи от престъпници. Държавният департамент не издава визи до Гватемала без причина. Наистина, намираме се в красива страна със страхотни хора, но тя крие много опасности, а дори не си нося паспорта, за да докажа самоличността си.

Тя беше права. Не му се нравеше, че трябваше да го признае, но ако я оставаше тук можеше да я изложи на по-голяма опасност.

- Така да бъде, но ще правиш каквото ти кажа и когато го кажа. Няма да съм настроен позитивно към всеки, който те изложи на опасност, дори и към теб самата.

Кийли вдигна брадичка.

- Не съм глупава, нито пък задръстена ученичка от евтин филм на ужасите. Няма да тичам, крещейки, към мъжа с резачката. Ще правя каквото ми казваш, стига да е в границите на разумното.

Искаше да й вкара малко здрав разум и да го направи, докато я целуваше. Най-накрая бе намерил спътницата на живота си, а тя го изкарваше извън кожата му.

- Добре. Да тръгваме, но стой зад мен! - Той се засили с големи крачки, почти тичайки. Нещо свързано с пушека го притесняваше. Бе се нагледал на прекалено много горящи бойни полета, прекалено много градове и села, разрушени от хищници, за да могат да се насочат хората към чакащите вампири и шейпшифтъри.

Тя каза, че вампирите са завзели района на Сан Бартоло. Може би са решили да разширят територията си. Все пак, бивше селище на маите не им предлагаше голям избор за храна, но едно село в Гватемала, напълно лишено от защитата на правителството, можеше да им я осигури.