Освобождението на Атлантида

Нежната и колеблива целувка на Кийли, докосна нещо дълбоко в душата му и сякаш я раздели на две. Едната част не искаше нищо повече, освен да разкъса дрехите й и да прави любов с нея часове наред, докато другата, по-почтената желаеше да избяга и да се скрие, възможно по-далеч от нея.

Далеч от изкушението.

Далеч от опасността нереидът да поема контрол над него и да я нарани.

Аз съм част от теб, прошепна той в съзнанието му Колкото по-скоро го приемеш, толкова по-скоро ще обедним сили и ще станем по-могъщи, отколкото някога си мечтал.

Джъстис се дръпна назад от Кийли и погледна в очите й.

- Желая те повече, отколкото някога съм желал друга жена, но...

Вземи я, гол охлюв такъв. Знаеш, че искаш да я чукаш, докато не извика името ни.

- Не - изкрещя Джъстис

Обърканият поглед на Кийли стана разбиращ

- Бори се с теб, нали така?

- Да. Иска те толкова, колкото и аз, но по друг, по-мрачен начин. Не мога, не съм сигурен, дали ще успея да го контролирам - призна й Джъстис.

Усмивката на Кийли, макар и потрепваща, показваше доверието й в него и това го успокои.

- Кажи му. не. Позволи ми да му кажа, да кажа и на двама ви. Желая те. Желая ви. Не трябва да сте груби и да ме победите. Просто правете любов с мен. Моля ви.

Яростното желание на нереида изчезна и се превърна в объркване. Как така иска мен? Дори и ти, който си другата част от душата ми, не ме искаш.

Джъстис си даде време да обмисли въпроса и отвърна високо, за да може и Кийли да го чуе.

- Може би съм грешал. Може би трябва да приема, че двамата с теб сме част от едно цяло.

Мрачен смях закънтя в ушите му Ако я направим своя, съм склонен да опитам всичко.

И тогава, по някакъв начин, нещо се промени. За пръв път от толкова много време Джъстис усети, дори и без да пуска щита в съзнанието си, че бе сключил крехко примирие с нереида. Застигна го неочаквано усещане за мир и умът му постигна спокойствие, което никога досега не бе изпитвал.

Кийли погледна към него, искаше да научи отговора на един-единствен въпрос.

- Да - каза той с дрезгав глас. - Да, и двамата... цялото ми същество те желае.

Сведе глава надолу и я целуна, като не задържаше нищо в себе си и се предаде на вихъра от страсти. Устните й имаха вкуса на мед и дом, и на всичко, което някога е искал. Езикът му проникна в устата й и той я взимаше, пируваше и изпиваше. Обсипваше бузите, носа и челото й с целувки, също както дъжда - лицето й.

Усещането, когато я докосваше, го покоряваше. Устните й го подпалваха. А допирът на тялото й, втвърдяваше неговото. Пенисът му бе толкова твърд, че си помисли, че може да експлодира при най-лекото докосване. Желаеше я, нуждаеше се от нея. Щеше да я направи своя и тя щеше да остане такава.

- Ти си моя, Кийли - каза, желаейки отчаяно тя също да го признае. - Видението ми го показа, а пламъците, които виждаш в очите само го доказват. Твоята душа е предопределената спътница на моята.