Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
равновесие, задъхвайки се, неспособна да си поеме дъх.
Джъстис я хвана моментално през кръста.
- Кийли? Добре ли си?
Тя отмести косата от лицето си и се опита да диша, но топлината и обезводняването в комбинация със случилото се през последните дни си казваха думата. Мъжът пусна енергийната сфера, вдигна я на ръце и двамата излязоха от залата, за да отидат при входа на пещерата, където въздухът бе свеж.
Кийли се приведе и започна бавно да вдишва, докато неразположението и световъртежът не отшумяха.
- Добре съм - каза най-накрая. - Просто се нуждая от вода.
За нейна изненада той се усмихна.
- Въпреки че нереидът все още се крие от мен или се възстановява след като използва толкова много сила, открих че силите ми на атлант се завръщат. Ако желаеш вода, моя сладка Кийли, тогава ще я получиш.
Той застана в центъра на поляната, разкрачен и с ръце вдигнати във въздуха. Слънчевата светлина го огряваше, сякаш бе първобитен бог, който се бе върнал при хората си, готов да приема почитта им. Беше красив, здрав и примитивен и нещо дълбоко в нея се зароди и раздвижи. Гърдите й потръпнаха и зърната им се втвърдиха, копнеейки за докосването му, бедрата й се стегнаха, когато топлината се разля в центъра й. Подготвяйки я като девица от древността, която щеше да бъде дадена в жертва на похотлив бог.
Лицето й поруменя при мисълта, но тя се опита да си спомни за неписания биологичен закон, според който в опасна ситуация жените биват привлечени от силни мъже. Тя бе учен. Не можеше да се превърне в жертва на нещо така първично.
Дори и когато се опитваше да устои на прелъстителния зов на силната му сексуалност, Джъстис сведе поглед и го насочи право към нея. Очите му бяха черни със синьо-зелени светлини, които танцуваха в центъра на зениците му.
- Посейдон, чуй моя вик - извика той, а в гласа му сякаш се бяха преплели ураганни ветрове и силни вълни, но така и не отмести погледа си от нейния. - Дари ме с вода, за да може тя да донесе здраве и сила на моята жена.
- Не съм твоя жена - прошепна, но този път самата тя не го вярваше. В този момент, ветровете се завихриха около Джъстис като тайфун, енергията пращеше около него под формата на миниатюрни мълнии в сребристо, синьо и зелено и тогава тя разбра, че не може да му откаже нищо.
- За Посейдон - извика и отметна глава назад.
Някак си плитката му се беше разхлабила и кичури коса се въртяха около лицето и раменете му Целият спектър на синьото се отразяваше в косите му, докато те танцуваха под музиката на молитвата му.
Погледна нагоре, следвайки погледа му, неспособна да се съмнява дори и за минута в него. Призова вода, така че тя щеше да дойде. Знаеше го и когато кристално чистите капки вода паднаха на земята, тя се засмя с удоволствие и радост.
- Ела при мен, Кийли - повика я той и топлината в очите му жигоса съзнанието й, оставяйки там само желанието да разкъса дрехите му и да се хвърли пред него, като дар към езически бог, който трябва да я вземе тук и сега в проливния дъжд. Но вместо това пристъпи напред, с ръце, притиснати към тялото, докато не спря на няколко сантиметра от него.
Засмя се и извика силно още една дума, красива дума, дума, която не разбираше. Водата, която падаше надолу се превърна в лек пролетен дъждец като се сипеше право в гърлата им, минаваше по вратовете им и измиваше мръсните им дрехи.
Кийли затвори очи, погледна нагоре и започна да се смее, като пиеше колкото се може повече от чистата и вкусна вода. Бе най-чистата вода, която някога е вкусвала. По-чиста от планински извор и от най-скъпата бутилирана вода.
Гълташе все по-бързо и по-бързо, докато дъждът падаше в гърлото й, и след като най-накрая се засити, отвори очи.
- Невероятно. Може да го правиш, когато поискаш? Леле, би решил доста... - млъкна като видя начина, по който той гледаше устните й, сякаш ако не ги вкусеше щеше да умре.
Устните му завладяха нейните, дръпна я толкова близо до себе си, че топлината на тялото му превърна в пара водата по дрехите й. Нямаше нищо нежно в това му действие: с тази целувка й казваше, че му принадлежи. Бе целувка на отчаян копнеж и желание. Прошепна нещо, но звукът се изгуби между устните им и тогава той я притисна още по-силно към себе си. Мускулестото му тяло потрепна, когато се срещна с нейното и тя се опита да се дръпне, притеснена, а след това го погледна.
Челюстта му се стегна, както и прегръдката му, докато накрая изглежда всяка част от тялото й се допираше в неговото.