Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современные любовные романы » Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:

Катрин Панкол, вече добре позната на българския читател, е автор на петнайсетина романа, но става световноизвестна с първата част на една забележителна трилогия, преведена на 25 езика, донесла й слава и три милиона читатели. След излизането си романът „Жълтите очи на крокодилите“ (ИК „Колибри“, 2010) е включен в списъка на 15-те книги, които се четат на един дъх, редом с „Милениум“ на Ларшон и „Парфюмът“ на Зюскинд. „Бавният валс на костенурките“ (ИК „Колибри“, 2011) затвърждава феноменалния успех на първата част, а след „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ читателите на Панкол само във Франция стават шест милиона и половина!
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 335
Перейти на страницу:

Младши наведе глава, започна да драска с нокът етикета на бутилката, която баща му беше дал да занесе в трапезарията. Промърмори, без да спира да драска:

— Ще дам най-доброто от себе си, татко, обещавам… Но, господи, колко е отегчително да си бебе! Как ли се справят другите?

— Спомените ми са поизбледнели — пошегува се Марсел, — но нещо ми подсказва, че за мен не е представлявало кой знае каква трудност! Да ти кажа, Младши, аз съм просто един обикновен човек, който се радва на живота, наслаждава му се и го вкусва ден за ден.

Младши, изглежда, се замисли върху понятието „обикновен човек“ и Марсел реши, че е разочаровал сина си. Връхлетя го мрачна мисъл, ами ако синът му се измори? Ако започне да се отегчава в компанията на родителите си, лишени от знанието, което го пришпорва и го кара да прави великански крачки? Ако се превърне в блед неврастеник? Ако залинее? Душката и той нямаше да го преживеят.

Марсел тръсна рамо да прогони злокобната мисъл и силно стисна ръката на сина си.

Отвориха касетката, в която Марсел складираше скъпоценностите си, като всяка година ги разпределяше по чиниите на сътрапезниците на коледния обед, за да отпразнува раждането на Месията в Галилея и да отбележи появата в дома си на едно малко, рижаво и начетено ангелче.

— Давай, избирай, а аз ще ти изреждам имената на скъпоценните камъни.

От касетката преминаха в чиниите, скътани под белите салфетки от дамаска, златна гривна с диаманти във формата на рози и перли, вградени в издължените брънки на филиграна, за Зое, златен джобен часовник за Гари, златно сърце на верижка, украсено с диаманти, за Жозефин, висящи обици с жълти и сини сапфири за Шърли и изискана златна гривна от „Картие“ за Ортанс.

Очаровани, бащата и синът се спогледаха съзаклятнически и си стиснаха ръцете.

— Нека празникът да започне! — се провикна Марсел. — Колко е хубаво да доставиш подобно удоволствие на гостите си! Сърцето ми прелива от радост.

— Bonum vinum laetificat cor himinis! — обяви Младши и милостиво преведе: — Хубавото вино развеселява сърцата на хората.

— Ти говориш латински! — удиви се Марсел.

— О, това е само един израз, който запомних от един древен текст.

Дявол да го вземе!, мислено отбеляза Марсел, Жозиан има право: детето напредва със страхотна скорост, опасността ни дебне…

* * *

В граматиката категорията „Име“ включва съществително име и качествено прилагателно име, които се подразделят на мъжки и женски род, на единствено и множествено число и които имат твърде широка гама от функции.

В рамките на категорията „Име“ съществителното и качественото прилагателно се различават както следва:

а) От формална гледна точка прилагателното и съществителното не се разпределят по един и същи начин между двата рода и двете числа. При нормални обстоятелства само съществителното е представено посредством члена (или посредством някой от неговите еквиваленти); само прилагателното има степени за сила и сравнение.

б) От функционална гледна точка само съществителното може да служи за опора на изречението в качеството на подлог, допълнение и извършител на действието върху подлога…

Анриет Гробз затвори учебника по граматика на издателство „Ларус“, пляскайки шумно корицата. Баста!, изригна тя. Баста с тези врели-некипели! Направо си глътнах граматиката! Как е възможно да пълнят умовете на децата с подобни мъгляви понятия! Няма ли прост начин за преподаване на френския език? По мое време всичко беше кристално ясно: подлог, сказуемо, допълнение. Допълнение за място, време, обстоятелство. Наречие, прилагателно. Главно изречение, подчинено изречение. И седнали да се чудят, че училището произвежда неграмотници! Възмущават се, че не можели да разсъждават! Как да стане, след като ги объркват, убиват в тях всякакво желание, размекват им мозъците с претенциозен и натруфен жаргон! Пълнят им главите с отвратителна каша!

Изведнъж изпита чувство на съжаление към нещастното дете, направо й се доповръща при мисълта, че трябва да го измъква от ноктите на началното обучение. Кевин Морейра душ Сантуш, синът на портиерката, на когото плащаше да се рови в интернет. Не само я скубеше по десетина евро на влизане, ами на всичко отгоре последния път я беше отрязал под претекст, че му пречела да си готви уроците и заради нея бил на опашката в класа.

— Как така, значи, аз ти преча да блеснеш в училище? — се беше възпротивила Анриет.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 335
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)