Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Анриет подскочи, ужасена.
— Нямаше още шестнайсет…! — въздъхна Шавал, изтощен.
— Господи! Вече няма деца…
— На тринайсет вече знаят как да оплетат мъжете. Изгълтали са Кама Сутра, правят упражнения за вагината, тренират всякакви всмуквания, кълчения, превъртания, извивания, поемания… Пъхат си молив между бедрата и тренират. Някои даже пушат цигара по този начин! Уверявам ви.
— Моля ви, престанете! Дръжте се прилично. Забравяте, че говорите с почтена жена!
— Само като говоря за това… и ето, вижте какво става!
Той притисна здраво пениса си между бедрата, като ги кръстоса.
— Надявам се, че е заминала много надалече — прошепна Анриет.
— В Лондон. Да учи мода. Иска да стане като Коко Шанел.
Анриет пребледня. Шапката й се разтресе. В главата й се блъскаха спомени. Беше преди четири години, Ортанс, стажът в „Казамиа“, Шавал задъхан и бледен, малките токчета на Ортанс потракват из двора на предприятието, момчетата от склада, които тичаха след нея, проточили лиги… Това било, значи! Мъжът беше толкова обсебен, че съвсем забрави, че говори за внучката й. Собствената й внучка! Той изобщо не правеше връзка между Ортанс и нея. Беше издигнал Ортанс до висотата на мадоната, която боготворят на колене, на жената, стояща над всички жени. Страстта го заслепяваше. Анриет се наведе над молитвения стол и сплете пръсти. В какъв свят живея! В какъв свят живея! Моята внучка! Развратница, която размазва пениса на мъжете и им измъква парите! Плът от плътта ми! Собственото ми потомство…
Сетне размисли. Нуждаеше се от Шавал. Планът й не струваше пукната пара без черния рицар предател. Всъщност какво я интересуваше, че внучката й е развратница? Всеки със съдбата си! В днешно време думите са изгубили смисъла си. С насмешка говорят за праволинейност, строгост, честност, за морал и приличие. Всеки за себе си, такъв е законът. Освен това, нека бъдем реалисти, винаги съм ценяла тази хлапачка, защото умее да предизвиква уважение…
— Слушайте, Шавал, смятам, че за днес се наслушах на разни… Ще се съсредоточа и ще се вглъбя, за да се пречистя. Ще се помоля за спасението на душата ви. Напуснете църквата, която осквернихте… и ще ви определя среща след някой и друг ден за делови разговор. Имам да ви предложа нещо, което би могло да ви върне благополучието. Ще се срещнем в кафенето на ъгъла на улица „Курсел“ и авеню „Ваграм“. Преди това искам да получа уверение от вас, че сте скъсали с разврата, става ли? Във владение ли сте на умствените си способности? Защото за това, което искам да предприема, имам нужда от мъж в добро състояние, мъж с бърз рефлекс, с безгрешен инстинкт, а не от сластолюбива развалина!
— Тя ме унищожи, свършен съм, изцеден, изсушен, живея от социални помощи и пенсията на майка ми. Продължавам да играя по малко на тото, защото на човек му трябва мъничко надежда, но вече не вярвам толкова, докато задрасквам квадратчетата. Аз съм като наркоман в абстиненция. Вече не го вдигам, госпожо! Либидото ми изчезна, край, няма го! Такова шубе ме хваща при вида на мадама, че офейквам, подвил опашка.
— Отлично! Не я размахвайте и ми обещайте нещо, ако успея да ви възстановя финансово, разбира се, обещайте да се въздържате от секс и да не позволявате да ви омайват разни курви с вид на весталки.
— Пътищата ни не бива да се пресичат, госпожо. Ако я видя отново, ще се превърна в изгладнял вълк, знам го.
— Но след като живее в Лондон…
— В това се крие единствената опасност, госпожо. Единствената… Способен съм да извърша убийство, само и само да я имам още веднъж! Да проникна в дългия, тесен, влажен коридор… Да се изстрелям на седмото небе…
Той изръмжа като див звяр в полумрака на църквата, жилите на врата му изпъкнаха като въжета, челюстите му се стегнаха, изскърца със зъби, изръмжа отново, грубо хвана с ръка члена си, изви го и очите му се замъглиха от ужас, примесен с наслада.
Шашната, Анриет наблюдаваше как този горд мъжкар от спомените й се поклаща на молитвения стол до нея. Благодаря ти, мили Боже, че си ми спестил този грях, мърмореше тя, стиснала устни. Какво кощунство! Аз знаех как да ръководя мъжете! Подчинявах ги със здрава, достойна и благородна десница. С уважение. Желязна ръка в желязна ръкавица. Никога не съм прибягвала до този женски инструмент, до тази челюст…
За секунда в главата й избухна ярка, жестока картина. Желязна ръкавица, стоманени челюсти… И тя каза три Отче наш и десет Аве Мария, докато Шавал, прегърбен и свит, крачеше към изхода на църквата. Преди да излезе, спря за миг и топна ръка в съда със светена вода да изпроси малко кураж.