Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Жозиан? Обажда се Жозефин.
— Здравей, Жо! Тъкмо съм заета с готвенето…
— Преча ли?
— Не, но бъди кратка. Сосът май нещо не се получи. Нали ще дойдете? Само не ми казвай, че няма!
— Не, не, идваме. Не ти се обаждам за това.
— Да не се е случило нещо на момичетата?
— Не, не… Просто исках да ти кажа нещо, за което няма да мога да говоря пред всички.
— В такъв случай изчакай за миг да намаля огъня.
Жозиан завъртя копчето на най-слабо и взе слушалката. Облегна се на плота и се приготви да чуе какво ще й съобщи Жозефин.
— Ами ето — започна Жозефин, — във вчерашния вестник, в рубриката „Бъдещите известни личности“, четох за две свръхнадарени деца като Младши…
— Като Младши? Съвсем като него?
— Съвсем като него. Едното е момче от Сингапур и от деветгодишна възраст създава програми за айфон, суперсложни програми, непознати до този момент… На две години бил вече ненадминат компютърен спец и бил наясно с всички параметри на програмирането. Говори шест чужди езика и непрекъснато създава нови и нови игри, компютърни приложения, анимации, които предлага на гиганта „Епъл“.
— Не може да бъде!
— Другото дете, Жозиан, слушай… е момиченце, което е издало първата си книга на седем години, триста страници новели, поезия, разсъждения за света, политиката, религията, медиите. Печата между деветдесет и сто думи на минута, изчита две-три книги дневно и преподава литература… Чуваш ли ме, драга моя Жозиан, преподава литература, изнася лекции на възрастни по тарифа триста долара за петдесет минути! Баща й е оборудвал студио в мазето на къщата им, където тя записва предавания, предназначени за местни телевизионни канали. Живее в Америка, баща й е инженер, майка й, израснала в Китай по време на културната революция, е върл противник на груповото обучение и сама преподава на дъщеря си. Уверява, че не тя определя какво да учи дъщеря й, а хлапето се труди всяка вечер до полунощ! Представяш ли си? Оказва се, че не си единствената, родила гениално дете! Не си само ти! Това коренно променя нещата.
— Къде го прочете това? — попита Жозиан, изпълнена с подозрение, че Жозефин й разказва приятни небивалици в коледния ден.
— В „Курие Ентернасионал“… Ортанс го прочела. Купува си всички вестници, нали търси идея за витрините, които ще аранжира. Говоря ти за витрините на „Хародс“. Не си в течение? Ще ти разкажа… Вестника още го има по будките. Тичай да си го купиш, изрежи статията и престани да се гризеш. Просто твоят Младши е един средноаритметичен малък гений. Напълно е нормален!
— Охо! Милата ми Жо! Ако знаеш само как ме обнадежди. Колко си добра! Краката ми омекнаха.
След смъртта на Ирис Жозиан и Жозефин много се бяха сближили. Жозефин ходеше на уроци по готварство у семейство Гробз. Учеше се да прави лимонови и шоколадови мадленки, пиле по ловджийски, тажин със сини сливи, белтъци на сняг, фондю от моркови и праз, солени, сладки кексове, пастети с коричка, терини от авокадо и скариди. Зое понякога я придружаваше и си водеше бележки в черната си тетрадка. Жозиан беше намерила точните думи, за да успокоява Жозефин. Притискаше я до сърцето си, полюляваше я до преливащите си гърди, галейки я по косата. Жозефин се отпускаше и слушаше, ще мине Жо, тя е на по-добро място, пък и знаеш, че повече не можеше да се понася, тя сама избра своя край, отиде си щастлива… Жозефин повдигаше глава и шепнеше, все едно си имам майка, така ли е, когато си имаш майка? Не говори глупости, мърмореше Жозиан, ти не си ми дъщеря, пък иначе и аз толкова съм имала майка, колкото на тъпана има прах! Галеше я по челото, съчиняваше мили думички, смешни думички, които се въртяха във въздуха като макарички, и накрая Жозефин се разтрисаше от смях, потънала в щедрата гръд на Жозиан.
— Благодаря, Жо, благодаря! Камък ми падна от сърцето. Пак бях започнала да се побърквам от притеснение заради Младши… Да знаеш само какво ми съобщи преди малко! Научил се е да чете съвсем сам, цитира ми Лабрюйер и преразглежда теорията за времето! Настръхнах от ужас.
— Накрая ще излезе, че сте много хората с гениални деца. Може да се окаже, че ги има много по света, но ги крият, защото родителите им също като теб се страхуват някой да не ги нарани. Това е нова раса деца. Програмирани са да облеят в светлина целия свят. Те са нашите спасители!