Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Времето, които ти отделям, не го прекарвам в учене и затова имам такива гадни оценки.
— Твоите оценки никога не са били повече от нула пресечена! — отвърна Анриет, възмутено поклащайки глава.
— Естествено, след като ми отнемаш цялото време, дърта воняща коза!
— Забранявам ти да ми говориш на „ти“ и да ме наричаш с имена на животни! Не сме пасли патките заедно, доколкото знам.
Кевин Морейра душ Сантуш се изкикоти и заяви, че нямало такава опасност, щото тя била столетница, а той бил млад и свеж.
— Говоря ти на „ти“, защото ти ми говориш така, и след като ти казвам, че вониш, то е, защото го усещам, когато си близо до мен. Това не е обида, а неоспорим факт. Още повече че не те карам да ми се лепиш, ти настояваш, ти си тази, която не иска да влезе в крак с времето. На мен хич не ми пука! На всичко отгоре, яко ми досаждаш!
Хлапакът подкрепи красноречиво изказването си, показвайки й среден пръст, при това достатъчно дълго, за да не остане у нея и капка съмнение относно намеренията му. Явно нямаше да се помири с дъртата коза с отвратителен дъх, миризливи копита, смърдяща от горе до долу, с гипсова маска на физиономията и толкова малки очички, долепени едно до друго, че ще кажеш, че е кривогледа.
— Цялата вониш! Нямаш ли вода у вас, или правиш икономии?
Анриет направи крачка назад, смаяна от наглото оскърбление, и смени тона. Разбра, че не е в положение да преговаря. Не разполагаше с никакъв скрит коз. Беше напълно зависима от тази тресяща се купчина желатин, от този жалък невежа.
— Добре, гаден келеш! Ще играем с открити карти. Аз те мразя, ти ме мразиш, но можеш да ми бъдеш полезен и аз мога да ти бъда полезна. Затова нека се договорим: ти продължаваш да ми търсиш в интернет разни неща, аз ще ти пиша домашните, без да смятаме парите, които ти плащам за услугата… Какво ще кажеш?
Кевин Морейра душ Сантуш я измери с поглед, в дясното му око проблесна искрица уважение. Дъртата си я биваше. Не се отказваше лесно. По този начин не само щеше да продължава да я цица спокойно, а на всичко отгоре щеше да й натресе тъпите си домашни, от които не разбираше бъкел и заради които майка му яростно го гонеше, баща му непрекъснато го шамаросваше и го грозеше опасността догодина да го изпратят в пансион.
— Всичките ми домашни — уточни той, почуквайки по клавиатурата. — Граматика, правопис, история, математика, география, абе всички предмети…
— Всички с изключение на флейтата, рисуването и моделирането, там ще се наложи сам да се справяш.
— И няма да ме наклепаш на дъртите? Няма да се оплакваш, че не знам да говоря правилно, че се държа невъзпитано с теб…
— Хич не ми пука! Не става дума за обич, а за обмяна на знания. Даваш — получаваш.
Кевин Морейра душ Сантуш се поколеба. Подозираше измама някаква. Попипа намазания с гел и щръкнал като гребен на главата му перчем. Умът му, ужасно муден, когато трябваше да разбере действието на прилагателното и съществителното или трицифрените деления, прехвърли скоростно всички „за“ и „против“ и заяви, че ставало.
— Окей, дърта грознице. Ще ти пробутвам домашните си, ти ще ми ги носиш тайно вечер под предлог, че ми даваш уроци. Дъртите няма да загреят, ще ти бъдат благодарни и оценките ми ще подскочат! Но помни, компът се плаща!
— Няма ли да ми направиш поне някакво малко намаление? — предложи Анриет, изкривила лице в умолителна гримаса, издала устни като хитър дюкянджия от арабски пазар.
— Никакви такива! Първо трябва да се докажеш и ако нещата потръгнат, ще преразгледам тарифите. Само не забравяй, че аз водя хорото, не ти!
В резултат на което в коледната нощ Анриет тъпо се взираше на светлината на свещ в граматиката със зелена корица и неразбираемо знание.
Ама как ще го уча този мазен глупак?, блъскаше си главата тя, опитвайки се да отскубне косъма, поникнал на бенката й. Умът на момчето е истинска пустиня. С трън да влачиш, няма какво да закачиш! Никаква база, върху която да стъпя. Трябва да тръгна от нулата! Сякаш си нямам друга работа…
Истината беше, че тя си имаше план! И то какъв!
Спуснал се бе като огнен език отгоре й, докато се кланяше на Дева Мария в църквата „Сент Етиен“.
Подлецът Юда й го беше пошушнал. Юда с босите, фини и нервни нозе, обути в сандали с каишки, Юда с дългата червена роба, с изпитото лице, Юда… беше Шавал! Това обясняваше защо не можеше да откъсне очи от мрачното лице на ренегата, докато се взираше във фреската, изобразяваща Страстите Христови. Шавал, циничният и наперен Шавал, който работеше едно време в предприятието на Марсел Гробз и който напусна и отиде при конкуренцията… Май отиде в „Икеа“, помъчи се да си припомни Анриет33. Шавал, който караше кабриолет, вдигаше краката на жените и си правеше гердани от тях, оправяше ги и ги захвърляше на капака на луксозната си кола. Той притежаваше необходимия кураж, жестокост, умение и алчност, за да свърши тази работа. Познаваше бизнеса на Марсел като петте си пръста. Всичките му комбини, клиенти, отстъпки, магазини, мрежата, която бе създал по целия свят. Шавал, разбира се! Лицето й се озари и минаващият покрай нея свещеник реши, че ангел е слязъл в параклиса на Светата Дева. Божествен посетител?, разтревожено й бе пошепнал той в ризницата, мачкайки епитрахила си. Видение между моите стени! Точно от това се нуждае моята църква, за да повдигне престижа си, да заприиждат хора от цял свят, да ни покажат по новините! Кутията за даренията кънтеше на кухо. Имате право, отче, сам Господ ме посети и ми проговори… и Анриет бързо-бързо мушна в ръката му своята лепта, достатъчна да се запалят две свещи за успеха на замисъла, след което отиде да издири Брюно Шавал в Жълтите страници на компютъра на Кевин. Той ще ми бъде съдружник, съучастник, ще ми помогне да запратя шопара Марсел в пропастта. Шавал! Шавал!, тананикаше тя, забързана, потраквайки с кокалестите си колене. Тъкмо той ми намигна първия път, когато подвих крак в църквата „Сент Етиен“. Това е знак от Господа, подкрепа, която ми оказва. Благодаря ти, мили Исусе! Ще кажа девет деветини в твоя прослава…
33
Виж „Жълтите очи на крокодилите“, цит.изд. — Б.пр.