Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Май ще бъдат тук в дванайсет и половина — отговори Жозиан още по нощница, без да спира да стърже ементала.
В една касерола на бавен огън се топеше масло с брашно. Встрани от печката, наредени в камъшитено панерче, чакаха пресни яйца, снесени от кокошки, които по цял ден весело кудкудякат на чист въздух.
— Значи, ще тръгнат от тях около обед — изчисли Младши, размазвайки старателно черната боя върху обувките.
— Можем да предположим — предпазливо отвърна Жозиан.
Тя се отнасяше с подозрение към въпросите на сина си, които често пъти я изстрелваха на шеметни висоти.
— Ако звъннат в дванайсет и половина на вратата, колко ще показва часовникът у тях, при положение че са излезли оттам половин час по-рано? — осведоми се Младши, минавайки грижливо с парцала по ръбовете на мокасините.
— Ами… също дванайсет и половина, много ясно! — извика Жозиан, изсипвайки настъргания ементал в купа, която остави настрана.
Доволна, че отговори правилно на подвеждащия въпрос на изпитващия, тя със замах захвана да бърка сместа на огъня, добави наведнъж студеното мляко и продължи да бърка, докато получи достатъчно гъста смес.
— Не — поправи я Младши. — Ще бъде дванайсет и половина абсолютно време, но не дванайсет и половина местно време, тъй като не вземаш предвид скоростта на светлината и на сигнала, който тя предава, за да се изчисли времето. Времето не може да се изчисли абсолютно точно, съществува неразривна връзка между времето и скоростта на сигналите, които го измерват. Това, което наричаш време, позовавайки се на часа на някой часовник например, не е нищо друго освен местно време. Абсолютното време е време, което не взема предвид ограниченията на реалното време. Движещият се часовник не тиктака в същия ритъм като часовника, който стои на едно място. Допускаш същите грешки като Лайбниц и Поанкаре! Знаех си!
Жозиан се изпоти, избърса чело, внимавайки да не разсипе бешамела на плота, и замоли за милост.
— Младши! Умолявам те, престани! Коледа е, време за мир и покой! Престани да ми надуваш главата! Нямам минутка спокойствие! Изми ли си зъбите сутринта?
— Хитрата жена да мрънка не спира, когато за какво иде реч не отбира! Темата сменя, за да не се изложи и пак тя да се наложи — издекламира Младши, пъхайки смело ръка в обувката, за да провери дали боята е намазана равномерно.
— На мозък върховен, дъх отровен! — срази го Жозиан. — Да не си въобразяваш, че утре ще пленяваш момичетата с дрънканиците си на професор Косинус? Не! Ще ги омайваш с ослепителната си усмивка, с хубавите си зъби и със свеж дъх на зелен хлорофил.
— Плеоназъм, скъпа майко, плеоназъм!
— Младши! Престани или ще те направя за смях пред всички, като ти сервирам на обяд каша и ти вържа лигавник!
— Дребнаво отмъщение! „Децата на боговете не се подчиняват на природните закони, те са тяхно своеобразно изключение. Не очакват почти нищо от годините и от времето. При тях заслугите изпреварват възрастта. Раждат се образовани и когато достигнат съвършенството на зрелостта, обикновените хора все още не са излезли от детството.“ Лабрюйер, скъпа майко. Имал е предвид мен, без да го знае.
Жозиан се обърна и го изгледа, изумена, сочейки с дървената лъжица право в гърдите му.
— Ама… Младши! Ти да не си четеш сам вече? След като ми цитираш Лабрюйер, значи, си се научил да четеш?
— Да, майко, исках да те изненадам за Коледа.
— Боже мой! — изстена Жозиан, удряйки се по гърдите с пълната със сос лъжица. — Това е катастрофа! Прекалено много бързаш, любов моя, прекалено много бързаш… Никой учител няма да може да те научи на каквото и да е. Всички ще се чувстват не на мястото си, ще бъдат смаяни, ще се депресират. Ще се принизят в собствените си очи, ще се смятат за глупави магарета и ще се наложи да им отделям време, за да им вдъхвам самочувствие… Може дори да те издадат на медиите и да те превърнат в панаирджийска забележителност!
— Дай ми книги, аз сам ще се изуча, освен това ще ви спестя немалко средства.
Жозиан проплака, на ръба на отчаянието.
— Нещата не стават така… Трябва да ти преподава учител. Да следваш някаква програма, да учиш по определени методи, знам ли… Всичко да върви по реда си. Знанието е свещено.
— Знанието е прекалено важно нещо, за да бъде поверено на учителите.
— Ще станеш непоносим… досаден всезнайко с жълто около устата!