Повелителка на реките

Заплахата, надвиснала над неговия приятел Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет, подтиква краля към войнственост. Нищо друго не би го разбудило, освен заплаха, отправена към обичния му братовчед. Изведнъж той става деен, храбър, решителен. Заявява непоколебимата си вяра в Едмънд Боуфорт и другите си съветници. Обявява, че Ричард, херцогът на Йорк, е бунтовник, и настоява да започне набиране на войска от всички градове, графства и области. Армията на краля се събира от всички части на кралството. Макар да твърдят, че никой не иска да подкрепи Йоркския херцог, неговите приближени и онези, които споделят омразата му към Едмънд Боуфорт по свои лични причини, се стичат под знамето му и започват на свой ред да създават армия.

Хенри отново поръчва да му донесат доспехите, бойният му кон отново е оседлан. Конярите подхвърлят на знаменосеца му, че отново ще излезе за една хубава еднодневна разходка, и го уверяват, че ще му държат вечерята топла, защото щял да се върне преди залез-слънце; но лордовете от съвета и предводителите на войската не се смеят.

Кралицата и дамите от нейната свита слизат до заскрежената морава за турнири в Уестминстър, за да видят как шествието на лордовете преминава, когато те потеглят да се бият с Йоркския херцог.

— Иска ми се съпругът ви да беше тук да го подкрепи — казва ми тя, докато кралят възсяда едрия си сив боен кон, със знамето пред него и с короната върху шлема. Изглежда много по-млад от трийсетте си години, с блеснал и нетърпелив поглед; усмивката му, когато махва с ръка на Маргарет, е развълнувана.

— Бог да го пази — казвам, мислейки си за закоравелия в битки четирийсетгодишен Йоркски херцог, който събира собствените си войници.

Тръбите изсвирват гръмко, барабанчиците започват да отмерват ритъма на марша, конницата потегля първа, със знамена, сияещи ярко на слънчевата светлина, с блестящи доспехи, конските копита трополят гръмко по калдъръма, след тях се задават стрелците, а след тях — копиеносците. Това е само малка част от силите на краля; десетки хиляди мъже очакват заповедите на краля в Блекхийт. Неговите съветници са му събрали могъща армия. Оттам той ще потегли на север, за да се изправи срещу бунтовния херцог.

Походът така и не се осъществява. Ричард, херцогът на Йорк, влиза в кралската палатка и коленичи пред своя крал, като отправя искрена молба кралят да отпрати своя фаворит херцог Съмърсет, и изрежда неговите провинения: загубата на земите във Франция, позорното предаване на Руан, и накрая — вероятното унищожение на гарнизона в Кале, благодарение на себичното заграбване на командването от страна на херцога, което със сигурност ще доведе до провал.

Не може да стори повече, не може да каже повече.