Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Показвам на Елизабет как да отвори една страница от Библията си, а после да помисли и да се помоли над текста, на който попадат очите ѝ. Давам ѝ сладководна перла, нанизана на тънка връв, и я уча как да наблюдава люлеенето ѝ, за да получи отговор на някакъв въпрос. И, което е по-важно от всичко останало, започвам да я уча как да прояснява ума си, как да познае желанията си, как да преценява себе си, оставяйки настрана благосклонността и снизхождението.
— Алхимиците винаги казват, че човек трябва да бъде чист. Ти си първата съставка — казвам ѝ. — Трябва да бъдеш чиста.
Когато идва време да се прибере в Гроуби Хол, тя ми казва, че младият наследник на рода, Джон Грей, бил изключително красив млад мъж, мил и с прекрасни обноски, и че ѝ се иска той да може да я вижда като нея самата, а не просто като момиче, обучавано от майка му, една от три или четири млади жени, поверени на грижите на лейди Грей.
— Той те вижда така — уверявам я. — Вече те вижда. Просто трябва да бъдеш търпелива.
— Харесвам го толкова много — признава тя, със сведени очи и поруменели бузи. — А когато ме заговори, не казвам нищо смислено. Говоря като глупачка. Той сигурно ме мисли за глупачка.
— Не е така.
— Да му дам ли любовна отвара? Да се осмеля ли?
— Изчакай до пролетта — съветвам я. — Тогава набери малко цветове от някое ябълково дърво в овощната им градина. Избери най-красивото дърво…
Тя кимва.
— Сложи цветчетата в джоба си. А когато дървото даде плод, вземи една ябълка, дай му да изяде половината с мед, и задръж другата половина.
— Това ще го накара ли да ме обикне?
Усмихвам се.
— Ще те обикне. А цветчетата и медената ябълка ще ти дадат възможност да се занимаваш с нещо, докато чакаш.
Тя се изкикотва.
— Не сте кой знае каква заклинателка, почитаема майко.
— Когато една красива млада жена иска да омагьоса мъж, не ѝ е нужно кой знае какво заклинание — уверявам я. — Момиче като теб не трябва да прави нещо повече от това, да застане под някое дърво и да го чака да мине. Но нали помниш за пожелаването?
— Чиста по сърце — казва тя.
Заедно излизаме в конюшнята. Стражът, който ще я отведе обратно до Гроуби, е възседнал коня си и чака.
— Едно последно нещо — казвам и хващам ръката ѝ, преди тя да се качи на стъпалото, за да възседне коня. Тя се обръща, за да ме изслуша. — Не отправяй проклятия — казвам ѝ. — Не изричай зложелателни думи.
Тя поклаща глава.
— Не бих го сторила. Не бих проклела дори Мери Сиърс. Дори когато тя му се усмихва, навивайки на пръст кичур от косата си, и все бърза да седне до него.
— Проклятието на зложелателството поразява както жената, която е сполетяна от него, така и онази, която го изрича. Когато пуснеш на воля в света подобни думи, те могат да излетят по-далеч от целта си — като стрела — така ми казваше моята пралеля Жана. Едно проклятие може да отиде отвъд целта ти и да навреди на друг. Една мъдра жена е пестелива с проклятията. Иска ми се да се надявам, че ти никога няма да проклинаш. — Но още докато говоря, чувствам как сянката на бъдещето надвисва над нея. — Моля се никога да нямаш повод да проклинаш — казвам.
Тя коленичи да приеме благословията ми. Полагам длан върху красивата кадифена шапчица и топлата ѝ руса глава.
— Благославям те, дъще, и дано останеш чиста по сърце и постигнеш желанията си.
Тя поглежда нагоре към мен, със светнали сиви очи.
— Мисля, че ще ги постигна!
— Мисля, че ще ги постигнеш — казвам.
Лондон
Пролетта на 1452 г.
Докато съпругът ми е на служба като комендант на Кале, аз се връщам в двора в януарските студове, и установявам, че всички говорят за измяната на Ричард, херцога на Йорк, за когото се твърди, че готвел всеобщ бунт срещу своя братовчед, краля, заради омразата си към херцог Съмърсет.
Кралицата е твърдо решена заплахата да бъде посрещната и сразена.
— Ако той е против херцог Съмърсет, значи е против мен — казва тя. — Нямам по-добър или по-надежден приятел. А този Ричард Йоркски иска той да бъде съден за държавна измяна! Знам кой е изменникът! Ето, той най-сетне разкрива картите си и признава, че е против краля.