Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Повелителка на реките
Повелителка на реките - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелителка на реките

Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:

Филипа Грегъри, автор номер едно в класацията на „Ню Йорк Таймс“, разказва забележителната история на Жакета, херцогиня Бедфорд, жена, станала свидетел и пряк участник в паметни събития от историята на Европа, живяла между фронтовите линии в кървавата Война на розите…
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 202
Перейти на страницу:

Сестрата на Елизабет, Ан, е нейна малка сянка: само на дванайсет, тя копира всеки жест на Елизабет и я следва по петите като предано кученце. Ричард ми се смее заради обожанието ми към децата, а любимецът ми сред тях е братът на Елизабет: Антъни. Той е на девет, ала трудно може да се намери по-задълбочен ученик — той прекарва в библиотеката безкрайни часове, губейки представа за времето. Но не се отдава само на книгите — играе със селските момчета и може да тича по-бързо и е по-добър от тях, и в бой с юмруци, и в борба. Баща му го учи да язди като рицар на турнир, и той седи на коня, сякаш е роден на седлото. Невъзможно е да го видите да помръдва, когато конят скача: те са като едно цяло. Играе тенис със сестрите си и е достатъчно любезен да ги остави да печелят, играе шах с мен и ме кара да спирам и да се опитвам да предусетя ходовете му, а неговият най-мил жест, който най-много топли сърцето ми, е че всеки ден, сутрин и вечер, пада на едно коляно за майчината си благословия, а след като положа длан върху главата му, скача за прегръдка и застава до мен, облегнат леко на тялото ми, като жребче, което си отдъхва. Тази година Мери става на осем, израства от рокличките си с всеки сезон, и боготвори баща си. Следва го навсякъде, яздейки по цял ден дебелото си малко пони, за да може да бъде до него, учи имената на нивите и пътеките към селата, за да може да излиза да го посреща. Той я нарича своя принцеса и заявява, че ще я омъжи за крал, който си няма кралство, за да дойде да живее при нас, за да не може да я отведе далеч от нас. Следващата ни дъщеря, само година по-малка, Жакета, е кръстена на мен, но е безкрайно различна от мен. Тя е дъщеря на Ричард до мозъка на костите: притежава неговия сдържан темперамент и неговото спокойствие. Държи се на разстояние от боричканията и споровете на братята и сестрите си, и се смее, когато се обръщат към нея, за да бъде техен съдник от висотата на мъдростта си на седемгодишно дете. В детската стая, буйни като кученца, са двете ми момчета Джон и Ричард, на шест и на пет години, а в добре излъсканата люлка е новото бебе, най-сладкото и кротко бебе от всички: Марта.

Докато Ричард събира мъжете, които ще отведе в Кале, и започва да ги учи как да си служат с пиките, как да дават отпор на кавалерийско нападение, как да тръгват в атака, аз трябва постоянно да си повтарям, че така е правилно — да го изпратя с благословиите на всичките му деца; но в това, да ги събирам, за да се сбогуват, има нещо, което ме изпълва с ужас.

— Жакета, страхуваш ли се за мен? — пита ме той една вечер.

Кимвам, почти срамувайки се да кажа „да“.

— Видя ли нещо? — пита той.

— О, не! Слава на Бога! Не, не е това. Не знам нищичко, нищо повече от това, че се страхувам за теб — уверявам го. — Не съм се опитвала да гадая в огледало или да предсказвам бъдещето, откакто ми каза да се откажа от това, след процеса срещу Елинор Кобам.

Той взема ръцете ми и ги целува — първо едната, а после другата.

— Любов моя, не трябва да се боиш за мен. Нима не ти казвам винаги, че ще се прибера у дома при теб?

— Да.

— Лъгал ли съм те някога?

— Никога.

— Изгубих те веднъж, и се зарекох, че никога няма да те изгубя отново — казва той.

— Намери ме благодарение на лунната светлина — казвам с усмивка.

— Благодарение на късмета — казва той, земен както винаги. — Но тогава се заклех, че никога няма да те загубя отново. Нямаш никаква причина да се боиш.

— Никаква — повтарям. — Но е редно да ти кажа — отново чакам дете, и другото лято ще имаш още едно дете.

— За Бога, не мога да те оставя — казва той веднага. — Това променя всичко. Не мога да те оставя тук, не и сама с децата, когато очакваш ново раждане.

Надявах се, че ще бъде доволен; твърдо решена съм да скрия собствените си страхове.

— Любими, раждала съм девет пъти, мисля, че вече знам как да го правя.

Лицето му е смръщено от тревога.

— Опасността е винаги същата — казва той. — Опасността от раждането е същата както първия, така ѝ последния път. Изгубихме един син, и тогава си помислих, че сърцето ти ще бъде сломено. Освен това новините от Лондон са лоши. Кралицата със сигурност ще иска да бъдеш до нея, а аз ще съм принуден да стоя в Кале с Едмънд Боуфорт.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 202
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)