Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Хората, изправени сега на съд, са същите, които роптаеха, че на техните земи са разквартирувани войски, същите, които заявяваха, че трябва да потеглим към Гаскония и да я завоюваме отново, които се гневяха заради позорното изоставяне на армията в Плимът. Те виждаха онова, което в този двор отказват да видят — лекомисленото разточителство при създаването на една армия, а после — оставянето ѝ да безделничи. Сега ще умрат, задето са облекли видяното в думи. Не са казали нищо повече от онова, което си казахме Ричард и аз, когато моряците изчерпаха търпението си, а войниците изядоха всичките си запаси. Но тези мъже са го изрекли на глас, когато са ги подслушвали шпиони, и сега ще умрат, защото кралят внезапно загърбва всеопрощаващите си настроения, нравът му се завърта около собствената си ос и внезапно разкрива своята тъмна страна.
— Жалко е, че трябва да вършим тези неща — отбелязва пред мен Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет, когато ме среща да се връщам бавно от параклиса към покоите на кралицата в Ексетър. — Но вие не трябва да се натъжавате от греховете на тези хора от провинциите, милейди.
Хвърлям поглед към него: изглежда искрено загрижен.
— Видях какво им струваше експедицията, която така и не отплава — казвам кратко. — Съпругът ми беше този, който разквартирува войниците на тяхна земя. Още тогава виждахме, че им е тежко. А сега ще трябва да платят още.
Херцогът хваща дланта ми и я пъха в сгъвката на ръката си.
— Вие също платихте висока цена — казва съчувствено. — Знам, че беше тежко за вас, и за вашия съпруг, лорд Ривърс. Няма по-добър военачалник в Англия, по-надежден човек, който би могъл да удържи Кале. Не се съмнявах, че е направил всичко по силите си, за да поддържа армията в готовност.
— Да — казвам. — Ще направи всичко по силите си и в Кале, но ако кралят не изпрати пари, за да се плати на войската, гарнизонът ще се обърне срещу нас. Точно както Кент се обърна срещу нас, точно както Девън се обръща срещу нас сега.
Той кимва.
— Опитвам се, милейди — казва, сякаш носи отговорност пред мен. — Можете да кажете на съпруга си, че никога не е далече от мислите ми. Аз съм градоначалник на Кале, никога не забравям своя дълг към съпруга ви и към гарнизона. В хазната няма пари, а дворът се отдава на разточителство; всеки път, когато се местим някъде, харчим едно малко състояние, а кралят, Бог да го благослови, иска да получава всички приходи на хазната за колежите, които строи за слава на Бога, и за приятелите си, които се стремят към собствена слава. Но се опитвам да удовлетворя исканията на краля и да не допусна вашият съпруг и неговият помощник лорд Уелс да останат без средства в Кале.
— Радвам се за това — казвам тихо. — Благодаря ви от негово име.
— А сега изпращаме експедиция в Бордо, както обещахме — казва той бодро.
— Бордо? — изричам вцепенено. — Пак Бордо?
Той кимва:
— Трябва да подкрепим англичаните във Франция — казва. — Победени са от французите, но се заричат, че ще им се опълчат и ще отворят портите на Бордо пред нас, стига да успеем да доведем там армия. Можем да завладеем отново земите, които изгубихме. Ще изпратя Джон Талбот, граф Шрусбъри. Вие го помните добре, разбира се.
Джон Талбот беше един от най-преданите и доверени командири на първия ми съпруг, прочут със светкавичните нападения и пълната си, безпощадна решимост за победа. Но той е вече стар, а след като беше пленен и освободен от французите, даде свещен обет никога повече да не вдига оръжие срещу френския крал.
— Със сигурност е твърде стар да отива на война — казвам. — Трябва да е поне на шейсет.