Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Не ни е грижа — казва ми Маргарет, докато реша косата ѝ с четка преди лягане същата вечер. — Не ни е грижа какво мисли той за Едмънд Боуфорт, не ни е грижа какво казва за Кале, за мен или за теб. Той разбра, че е победен, когато събрахме армия, три пъти по-голяма от неговата. Разбра, че ще трябва да си вземе думите назад. Разбра, че ще трябва да ни помоли за прошка. Той е разгромен. С неговия бунт е свършено. Ние го сломихме.
Не казвам нищо. Херцогът наистина пада публично на колене пред краля и се заклева никога повече да не събира войници. Страната вижда, че кралят е обичан, а херцогът не. Народът се убеждава, че Едмънд Боуфорт е непобедим, а Йоркският херцог е разгромен.
„Не се съмнявам, че херцогът привидно се разкайва; съмнявам се обаче, че на недоволството му е сложен край“, пише ми Ричард от Кале.
Във всеки случай кралската двойка е обединена в радостта си. Маргарет се отнася с младия си съпруг така, сякаш се е завърнал като победител от страховита война. „Той потегли като на битка“, оправдава се тя пред мен. „И аз вярвам, че ако се беше стигнало до битка, той щеше да е начело. Беше начело на армията си и не побягна към Кенилуърт.“
Кралят придобива навика да излиза всеки ден на кон, в красиво гравираните си доспехи, сякаш да подчертае, че е готов за всичко. Едмънд Боуфорт се връща от Кале и язди редом с него, красивото му смугло лице е обърнато внимателно към краля, той се съгласява с всяка негова дума. Дворът се мести в Уиндзор, и в изблик на щастие кралят заявява, че ще помилва всички, за всички престъпления.
— Защо не арестува виновниците и не ги обезглави? — настоява Маргарет. — Защо ще ги помилва?
Явно това е неговият избор. След като издава заповеди за помилване на всички бунтовници, новото му войнствено въодушевление се излива в предложение за експедиция — да замине за Кале и да използва гарнизона като база, за да завладее отново английските земи във Франция. За краля това ще означава да тръгне по следите на своя по-смел баща, за Едмънд Боуфорт означава възможност да възстанови репутацията си. Очаквах кралицата да е развълнувана от мисълта за новата кампания на Боуфорт и краля, но я намирам в покоите ѝ да боде неумело с иглата по някаква бродерия, със сведена глава. Когато ме вижда, тя се размърдва на стола си и ме вика да дойда при нея.
— Непоносимо е за мен той да поема такъв риск — казва ми тихо. — Непоносимо е да си го представя в битка.
Аз съм изненадана и доволна от вълнението ѝ.
— Нима изпитвате толкова нежни чувства към негова светлост краля? — питам с надежда. — Знам, че за мен също е непоносимо, когато Ричард тръгва на война.
Тя извръща красивата си глава от мен и ме поглежда така, сякаш съм казала нещо твърде глупаво, за да ми отговори.
— Не. Не той. Едмънд, Едмънд Боуфорт. Какво ще стане с нас, ако той пострада?
Поемам си дъх.
— Такива са рисковете на войната — казвам. — Може би е редно ваша светлост да поръча специална литургия и да отправи молитва към Бог да се застъпи за безопасността на краля.
Тя засиява при мисълта за това.
— Да. Можем да го направим. Би било ужасно, ако нещо му се случи. Той няма да остави друг наследник освен Ричард, херцога на Йорк, а аз по-скоро сама бих умряла, отколкото да видя как Йорк наследява трона след всичко, което каза и направи. А ако овдовея, никога няма да се омъжа отново, защото всички ще смятат, че съм безплодна. — Тя поглежда накриво към моето наедряло тяло. — Вие не знаете какво е — казва. — Да чакаш, да се надяваш и да се молиш, но никога, никога да не получаваш знак, че ще имаш дете.
— Още ли няма никакъв признак? — питам. Надявах се, че тя може би чака дете, че войнственият отскоро крал може да е станал по-добър съпруг от преди.
Тя поклаща глава.
— Не. Никакъв. А ако кралят тръгне на война, на бойното поле той ще се изправи срещу моя чичо, краля на Франция. Ако Хенри се оттегли или отстъпи, всички ще ни се присмиват.
— Той ще има добри пълководци на бойното поле — казвам. — Щом стигне в Кале, Ричард ще му намери силен знаменосец, за да го пази.
— Ричард беше до него и преди, когато той трябваше да се изправи само пред Джак Кейд и някаква паплач — казва тя. — Срещу един нищожен предводител на шайка ратаи с вили за сено. Тогава ти не видя краля, Жакета, той беше обзет от ужас. Беше уплашен като момиче. Никога не съм го виждала да язди толкова бързо, както когато напуснахме Лондон. — Тя затулва устата си с ръка, сякаш за да възпре думите, които могат да прозвучат като измяна. — Ако побегне пред френския крал, ще бъда посрамена докрай — допълва много тихо. — Всички ще узнаят. Всичките ми близки ще узнаят.