Повелителка на реките

Съобщавам на кралицата, че Елинор Кобам е мъртва, но не казвам, че според мен Елинор беше жена като самата Маргарет, жена като мен: жена, която очаква да се издигне високо в света, която може да види ясно света и желае да го принуди да се преклони пред нейната воля; която не може да върви спокойно с дребните стъпки на скромна жена, нито да преклони глава пред авторитета на мъжете. Не казвам, че видях черното куче, когато най-напред срещнах херцогинята, и усетих зловонния му дъх под парфюма ѝ. Съжалявам за херцогинята и потръпвам леко, когато си помислям, че я хвърлиха в тъмница, задето се занимаваше с неща, на които се бях посветила и аз, задето търсеше познанието, което аз бях усвоила, и защото беше жена, притежаваща собствена сила: точно като мен.

Това лятно пътуване не е весела обиколка, радостно преминаване на един крал през неговото кралство в най-хубавите дни от годината; влизането ни във всеки град е белязано с горчивина, защото гражданите и духовниците излизат да приветстват краля с „добре дошъл“, а после откриват, че той е дошъл, за да раздаде правосъдие в залата на техния градски съвет, и да призове техни приятели да отговарят на различни обвинения. Човек може да бъде обвинен в държавна измяна заради една небрежно изречена дума, обикновена кръчмарска свада се определя като бунт. Когато бъдат обвинени и застанат на подсъдимата скамейка, хората биват убеждавани да назоват и други, надига се истински вихър от злоба, клюки, а после и обвинения. Влизаме в самите владения на Ричард, херцог Йорк, дивите, красиви земи по пътя за Уелс, и кралят съди неговите наематели, арендатори и васали. Кралицата тържествува, задето по този начин хвърлят ръкавица на Йоркския херцог. Едмънд, херцог Съмърсет, ликува, че макар Йорк да го обвини в държавна измяна, сега кралският двор е на прага му и призова на съд собствените му арендатори точно за същото престъпление.

— Той ще бъде извън себе си! — заявява Едмънд пред кралицата и те се смеят заедно като деца, които удрят с пръчки по клетката на мечка от пътуваща менажерия, за да я накарат да ръмжи. — Открих един стар селянин, който е готов да каже, че чул как херцогът заявява, че Кейд само казвал онова, което повечето хора мислят. Това е държавна измяна. Познавам един съдържател на кръчма, който твърди, че Едуард, граф Марч, неговият син и наследник, смята краля за слабоумен. Ще го призова в съда и кралят ще узнае какво се осмелява да говори срещу него родният син на херцога.

— Ще забраня на краля да отсяда в дома на Йорк, замъка Лъдлоу — казва кралицата. — Ще откажа да отида там. Ще се държа хладно с херцогиня Сесили. И вие трябва да ме подкрепите.

Едмънд Боуфорт кимва:

— Можем да отседнем при монасите-кармелити — казва той. — Кралят винаги е обичал да отсяда в манастири.

Тя се разсмива, като отмята глава назад, така че дантелата от високата ѝ диадема леко докосва бузата му. Лицето ѝ е пламнало и зачервено, очите ѝ блестят.