Повелителка на реките

Западна Англия

Лятото на 1452 г.

Но той не заминава. Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет, нарежда на съпруга ми да събере флот в Кале и да дойде с него през Ламанша, за да придружи краля до Франция за началото на военната кампания. В Кале Ричард събира флота и чака заповед да изпрати корабите да доведат английската армия на френския бряг; но пролетта идва и отминава, а заповедта така и не пристига.

Оттеглям се в усамотение преди раждането в Графтън, щастлива от мисълта, че Ричард няма да тръгне на поход тази година, и наистина, се оказвам права за бебето си, винаги познавам за моите бебета. Държа венчалния си пръстен, окачен на конец, над заобления си корем, и когато той се залюлява в посока на часовниковата стрелка, бебето е момче, а ако е момиче, пръстенът се завърта в кръг обратно на стрелката. Това е простонародно гадание, суеверие и глупост, в която знахарките вярват, а лекарите отричат. Аз също се усмихвам и казвам, че това са глупости; но гаданието никога не се е оказвало погрешно. Кръщавам новороденото мъниче Елинор, слагам я в дървената люлка, в която вече съм люляла девет от децата на Ричард, и му пиша, за да му съобщя, че си има момиченце, че тя има неговата тъмна чуплива коса и сините му очи, и че той трябва да вземе разрешение да напусне Кале, да си дойде у дома и да види новородената си дъщеря.

Той не идва. В гарнизона са обезпокоени от появата на Бургундския херцог, който събира войските си наблизо; боят се, че той може да ги обсади. Макар че Ричард е само отвъд Ламанша, а Кале е отдалечен само на един ден плаване от английските брегове, имам чувството, че сме разделени отдавна, че той е много далече.

Една нощ в детската стая, докато дойката вечеря в залата долу, аз седя с новородената си дъщеря и я гледам как спи в люлката си, изваждам картите на пралеля ми от кесията, закачена на колана ми, и ги разбърквам, сека ги, вземам една и я слагам върху бродираната завивка в люлката на бебето. Искам да знам кога ще видя Ричард отново, искам да знам какво ми готви бъдещето.

Това е Глупакът, селянин с тояга на рамо, с широко зейнала торба на края ѝ, лишен от богатство, но изпълнен с надежди. В другата си ръка носи тояжка, за да крачи с нейна помощ по пътя напред. Едно куче дърпа панталоните му — това са ниските инстинкти, които го дърпат назад, отдалечават го от съдбата му; но той продължава нататък. Продължава да се опитва. Това е карта, която казва на питащия да върви напред с надежда, че може да постигне велики неща, че човек трябва да потегли, изпълнен с кураж, дори ако е глупаво да се надява. Но онова, което привлича погледа ми, е бялата роза, която човекът носи затъкната в шапката си. Седя дълго време, с картата в ръка, питайки се какво ли означава да бъдеш авантюрист с бяла роза на шапката.

Когато се връщам в двора, питам кралицата дали Ричард може да се прибере у дома, но тя и кралят са разстроени от вести за беди, дребни бунтове и прояви на недоволство във всички графства около Лондон. Това са все същите стари оплаквания, надигащи се отново и отново. Джак Кейд беше заловен и изпратен на смърт, но неговите въпроси така и не получиха отговор, а хората все така повтарят исканията му — за правосъдие, за законност, за справедливи данъци и за край на властта на фаворитите в двора. Хората от Кент се отзовават на призива на друг безименен предводител и настояват кралят да отпрати фаворитите си, които грабят богатствата на короната и му дават лоши съвети, мъжете от Уорикшър се вдигат на оръжие, като твърдят, че Джак Кейд е още жив и ще ги води. Кралят, глух за всички оплаквания, потегля на лятно пътуване, твърдо решен да издава присъди за държавна измяна, а където и да отиде той, Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет, негов най-близък спътник и довереник, винаги язди редом с него — по време на пътуванията на юг и на запад, до Ексетър. Заедно издават присъди срещу хора, чието единствено провинение е че са възроптали срещу влиянието на херцога.