Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
28
Имението „Блакхърст“ 1900 г.
На следващата сутрин, когато бледата зимна светлина плисна по прозореца на детската стая, Роуз заглади връхчетата на дългата си тъмна коса. Госпожа Хопкинс я реса с четката, докато не лъсна, точно както обичаше Роуз, и сега косата се спускаше прекрасно върху дантелената яка на най-хубавата й рокля, онази, която мама поръча да й купят от Париж. Роуз се чувстваше изморена и малко раздразнителна, но беше свикнала с това. Не можеш да очакваш от момиченцата с крехко здраве да са радостни непрекъснато, а Роуз нямаше никакво намерение да преодолява тази особеност. Честно казано, много й беше приятно хората да се суетят на пръсти край нея: не се чувстваше толкова нещастна, когато и другите бяха потиснати. Освен това днес Роуз имаше основателна причина да се притеснява. Цяла нощ не мигна, въртеше се и се мяташе в леглото като принцесата върху граховото зърно, само че будна я държа не бучка в матрака, а невероятната новина, която й съобщи мама.
След като мама излезе от спалнята, Роуз се зае да размишлява какво точно беше позорното петно на доброто име на семейството и точно каква драма се бе разиграла след бягството на леля Джорджиана от дома. Цяла нощ се измъчва от въпроси за порочната си леля, а мисълта не я напусна и след зазоряване. По време на закуската и по-късно, докато госпожа Хопкинс я обличаше, дори сега, докато чакаше в детската стая, мислите й трескаво препускаха. Взираше се в огъня, който блещукаше на фона на светлите тухли в камината, и се питаше дали мътните оранжеви сенки приличат на адовите порти, през които леля й несъмнено беше минала, когато изведнъж… в коридора отекнаха стъпки!
Роуз се сепна на мястото си, заглади астраганената завивка върху коленете си и бързо си лепна изражението на ведро съвършенство, което беше усвоила от мама. Наслади се на леката тръпка, пробягала по гръбнака й. О, колко важна задача й предстоеше! Бяха й дали протеже. Нейно собствено безпътно сираче, което да възпита по собствен образ и подобие. Досега Роуз не беше имала приятел, не й беше позволено да получи дори домашен любимец (мама сериозно се опасяваше от бяс). Но въпреки предупредителните думи на майка си тя възлагаше големи надежди на тази своя братовчедка. Тя щеше да стане дама, да се превърне в компаньонка на Роуз и ще попива потта от челото й, когато покровителката й боледува, ще гали ръката й, когато е уплашена, ще вчесва косата й, когато е тревожна. И ще бъде толкова благодарна за нещата, на които я учи Роуз, и толкова щастлива, задето е допусната до тайните от живота на истинските дами, че ще изпълнява безпрекословно нарежданията на Роуз. Тя щеше да бъде идеалната приятелка, която никога не спори, никога не се държи досадно, никога не се осмелява да изрази несъгласие.
Вратата се отвори, огънят сърдито изпращя и в стаята влезе мама с шумолящи поли. Днес в поведението й се долавяше напрегнатост, която изостри интереса на Роуз, имаше нещо във вирнатата й брадичка, което намекваше, че тревожните й опасения относно начинанието им са по-сериозни и по-разнообразни, отколкото разкрива.
— Добро утро, Роуз — каза мама доста рязко.
— Добро утро, мамо.
— Позволи ми да ти представя твоята братовчедка… — Съвсем лека пауза. — … Елайза.
И тогава някъде иззад полите на мама напред изстъпи кльощавото хлапе, което Роуз беше видяла от прозореца си предишния ден.
Роуз неволно се отдръпна в сигурните обятия на креслото си. Погледът й се плъзна от главата до петите на детето, огледа късата му чорлава коса, ужасното облекло (бричове!), кокалестите колене и протритите боти. Братовчедка й не продума, дори не поздрави, само стоеше и се взираше, което Роуз оцени като извънредно грубо. Мама имаше право. Момичето (понеже тя просто не можеше да мисли за него като за братовчедка!) нямаше дори бегла представа от добри маниери.
Роуз успя да се окопити.
— Радвам се да се запознаем. — Гласът й прозвуча малко немощно, но мама кимна, за да я увери, че се е справила добре. Зачака да отвърнат на поздрава й, обаче подобно нещо не последва. Роуз погледна към мама, а тя й даде да разбере, че въпреки това трябва да продължи. — Кажи ми, братовчедке Елайза — опита Роуз отново, — приятно ли ти е да ни погостуваш?
Елайза примигна срещу Роуз, все едно тя беше непознато и интригуващо животно в Лондонския зоопарк, после кимна.
В коридора се чуха още стъпки и Роуз получи малка отсрочка за усилието да наговори още любезности в опит да разговаря с тази своя странна и мълчалива братовчедка.