Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, че ви прекъсвам, милейди — разнесе се от вратата гласът на госпожа Хопкинс, — но доктор Матюс е в сутрешния салон. Каза, че е донесъл новата тинктура, за която сте го помолили.
— Нека я остави, госпожо Хопкинс. В момента съм заета с други дела.
— Разбира се, милейди, предложих го на доктор Матюс, но той настоя изрично да ви я предаде лично.
Миглите на мама потръпнаха едва видимо, толкова незабележимо, че само човек, посветил целия си живот на това да наблюдава настроенията й, бе в състояние да го види.
— Благодаря, госпожо Хопкинс — отговори тя сериозно. — Съобщете на доктор Матюс, че веднага слизам.
Докато стъпките на госпожа Хопкинс заглъхваха в коридора, мама се обърна към братовчедката на Роуз и заяви ясно и властно:
— Ще седиш на килима, без да говориш, и ще слушаш внимателно наставленията на Роуз. Не мърдай. Не говори. Не докосвай нищо.
— Но, мамо… — Роуз не бе очаквала толкова скоро да остане насаме с момичето.
— Може би в началото на урока ще дадеш на братовчедка си някои наставления за уместното облекло.
— Добре, мамо.
Издутата синя пола отново изчезна от поглед, вратата се затвори и огънят в стаята престана да пращи. Роуз срещна погледа на приятелката си. Двете останаха насаме и работата можеше да започне.
* * *
— Остави го. Веднага го остави.
Нещата изобщо не се развиваха според очакванията на Роуз. Момичето не я слушаше, отказваше да й се подчинява и не се поправяше дори когато Роуз я заплашеше с гнева на мама. Вече цели пет минути Елайза обикаляше детската стая, вземаше разни предмети, разглеждаше ги и ги връщаше по местата им. И несъмнено оставяше по тях лепкави отпечатъци. В момента клатеше калейдоскопа, който веднъж някаква пралеля беше изпратила за рождения ден на Роуз.
— Това е много скъпо — намусено отбеляза Роуз. — Настоявам да го оставиш.
Роуз твърде късно осъзна, че е казала не каквото трябва. Братовчедка й се приближаваше към нея с калейдоскопа в ръка. Застана толкова близо, че Роуз забеляза мръсотията под ноктите й, ужасната мръсотия, която според мама щеше да я разболее.
Роуз се ужаси. Сви се назад на стола си и й се зави свят.
— Не — успя да каже само, — къш, махай се!
Елайза спря до ръкохватката на креслото, явно с намерението да се настани върху кадифето.
— Махай се, чуваш ли! — махна Роуз с бледата си слаба ръка. Ама тази не разбира ли нормален английски? — Не бива да сядаш до мен.
— Защо?
Значи, все пак можеше да говори.
— Била си навън. Не си чиста. Може да се заразя с нещо. — Роуз тежко се отпусна на възглавничката на креслото. — Вече ми се вие свят и за всичко си виновна ти.
— Не съм виновна аз — преспокойно заяви Елайза. В тона й нямаше и следа от уместното смирение. — И на мен ми се вие свят, понеже в стаята е горещо като в пещ.
И на нея й се виел свят ли? Роуз занемя. Световъртежът беше нейното специално оръжие. А какво правеше сега братовчедка й? Отново се бе изправила и вървеше към прозореца на детската. Роуз я наблюдаваше, ококорена от страх. Нали не възнамеряваше да…
— Ще отворя прозореца — завъртя Елайза първата дръжка — и всичко ще бъде наред.
— Не. — Роуз усети как ужасът се надига вътре в нея. — Не!
— Ще се почувстваш много по-добре.
— Но сега е зима. Навън е тъмно и студено. Може да настина.
— А може и да не настинеш — сви рамене Елайза.
Роуз беше толкова слисана от дързостта на момичето, че възмущението й беше по-силно от страха. Тя възприе тона на мама:
— Настоявам да престанеш.
Елайза сбърчи нос, явно осмисляйки тази заповед. Роуз притаи дъх, а братовчедка й свали ръце от дръжката на прозореца. Тя отново сви рамене, обаче този път не толкова нахакано. Докато момичето се връщаше обратно към средата на стаята, Роуз сякаш забеляза приятно униние в раменете на Елайза. Накрая момичето спря насред килима и посочи към цилиндъра в скута на Роуз.
— Ще ми покажеш ли как действа телескопът? Нищо не се вижда през него.
Роуз въздъхна изтощено и с облекчение, все по-озадачена от това странно същество. Как просто ей така насочи вниманието си отново към тази глупава дреболия! Въпреки това братовчедка й се подчини и заслужаваше малко насърчение…
— Първо на първо — поде Роуз с въздишка, — това изобщо не е телескоп, а калейдоскоп. Не се гледа през него, а вътре в него, и фигурите се променят. — Вдигна калейдоскопа и показа как се прави, после отново го пусна на пода и го търкулна към братовчедка си.
Елайза го вдигна, долепи го до окото си и завъртя пръстена в края. Парченцата цветно стъкло издрънчаха, а на устните й цъфна усмивка, която ставаше все по-широка, докато накрая Елайза се разсмя.