Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Да, наистина беше победила. Аделайн беше момиче със скромен произход, но се трудеше усърдно и решително и беше успяла да се издигне много по-високо, отколкото си бяха представяли родителите й, когато я пуснаха да замине за някакво си неизвестно селце в Корнуол.
Аделайн бе продължила да се труди усърдно и след сватбата си, когато стана лейди Монтраше. Управляваше семейните дела с твърда ръка, така че, каквато и кал да хвърляха хората, нищо да не полепва по семейството й, по внушителната й къща. И това нямаше да се промени. Сега тук беше дъщерята на Джорджиана и нищо не можеше да се направи по този въпрос, обаче Аделайн бе длъжна да се погрижи животът в имението „Блакхърст“ да продължи постарому.
Трябваше само да се освободи от мъчителното опасение, че с настаняването на Елайза в „Блакхърст“ Роуз би могла да изгуби нещо…
Аделайн прогони опасенията, от които продължаваше да настръхва цялата, и се постара да възвърне самообладанието си. Винаги беше много чувствителна, когато ставаше дума за Роуз — така е, когато детето ти има крехко здраве. До нея кучето Макленън изскимтя. И той беше неспокоен цял ден. Аделайн се пресегна и погали грапавата му глава.
— Шшшт! Всичко ще бъде наред — почеса тя набърченото му чело. — Ще се погрижа.
Нямаше от какво да се страхува, понеже каква опасност би могло да представлява това кльощаво момиче с къса коса и нездрава, поразена от бедния живот в Лондон кожа за Аделайн и семейството й? Само да погледнеш Елайза, и веднага ти става ясно, че тя не е Джорджиана, и слава богу! В такъв случай смутът й вероятно изобщо не се дължеше на страх, а на облекчение. Облекчение от това да се изправиш пред най-лошите си страхове и да ги видиш как се изпаряват. Защото с пристигането на Елайза дойде и приятната сигурност, че Джорджиана наистина я няма и никога няма да се върне. А на нейно място се появи едно изоставено дете, което не притежаваше способността на майка си с лекота да подчинява хората на своята воля. Всички, освен Аделайн. Тя беше единственият обитател на „Блакхърст“, неподвластен на чара на Джорджиана. Какво разочарование само: Аделайн така копнееше да усвои етикета, а Джорджиана толкова се стараеше непрекъснато да го престъпва.
Вратата се отвори и нахлулият вътре въздух разроши огъня.
— Вечерята е сервирана, госпожо.
Аделайн презираше Том, презираше всички тях. Въпреки всичките им „да, госпожо“ и „не, госпожо“ и „вечерята е сервирана, госпожо“, тя знаеше какво всъщност мислят за нея, какво мислеха открай време.
— А господарят? — попита тя възможно най-студено и властно.
— Лорд Монтраше идва от тъмната стаичка, госпожо.
Разбира се, къде другаде би могъл да бъде, ако не в проклетата тъмна стаичка. Чу каретата му да пристига по алеята, докато изтърпяваше чая с д-р Матюс. С едното си ухо се ослушваше да чуе характерната походка на съпруга си във вестибюла — тежка стъпка, лека стъпка, тежка, лека, — обаче не чу нищо. Трябваше да се досети, че той е отишъл направо в пъклената си тъмна стаичка.
Томас продължаваше да я наблюдава, затова Аделайн мигом се овладя. По-скоро би се подложила на изтезанията на Луцифер, отколкото да достави на Томас удоволствието да забележи признаци на брачно неразбирателство.
— Върви — отпрати го тя с едно махване на ръка от китката. — И лично се погрижи ботушите на господаря да бъдат излъскани от ужасната шотландска кал.
* * *
Лайнъс вече седеше на масата, когато Аделайн се настани. Беше се заел със супата си и дори не вдигна поглед, когато тя влезе. Беше погълнат от черно-белите снимки, пръснати в неговия край на дългата маса: мъх, пеперуди и тухли — трофеите от последното му пътуване.
Като го видя, Аделайн усети как горещ въздух облъхва мозъка й. Какво ли биха си казали хората, ако узнаеха за подобно поведение на трапезата по време на вечеря в „Блакхърст“? Тя стрелна с кос поглед Томас и лакея, и двамата вперили поглед в отсрещната стена. Аделайн обаче не си правеше илюзии, прекрасно знаеше, че мозъчетата им щракат зад привидно безразличните изражения: преценяват, отбелязват, готвят се какво ще разкажат на колегите си от другите имения за неспазването на етикета в „Блакхърст“.
Аделайн се настани сковано на мястото си и изчака лакеят да й поднесе супата. Хапна малко и си изгори езика. Наблюдаваше как Лайнъс продължава да разглежда снимките си с наведена глава. Косата му точно на темето оредяваше. Все едно врабче поставяше там първите няколко клечици, от които се кани да си свие гнездо.