Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Във високата трептяща трева Нел забеляза пръчка с нужната дължина. Имаше нещо неизмеримо приятно в това да вървиш с бастун — това добавяше някакво усърдие в движенията ти. Да не говорим, че в случая облекчаваше натоварването на контузеното й коляно. Пресегна се да вдигне пръчката и продължи да се спуска предпазливо по склона покрай високия зид. На портата, точно над предупреждението за нарушителите, имаше табелка: „Продава се“. Беше оставен и телефонен номер.
Значи, това беше къщурката, собственост на имението „Блакхърст“, къщурката, която Уилям Мартин би желал да е изгоряла до основи и която според него бе станала свидетел на „неестествени“ неща, каквито и да бяха те. Нел се облегна на портата. Не изглеждаше никак опасна. Градината беше обрасла, а здрачът беше плъзнал по ъглите, настанявайки се за през нощта в сумрачни и хладни ниши. Тясна пътека водеше към къщата, а точно пред входната врата завиваше наляво и продължаваше да се вие през градината. До задния зид имаше самотна статуя, цялата в зелени лишеи. Малко голо момченце насред градинска леха, завинаги загледано ококорено към къщата.
Не, не беше градинска леха, момчето стоеше насред езерце с рибки.
Поправката връхлетя Нел бързо и уверено и толкова я удиви, че тя се вкопчи по-силно в портата. От къде знаеше?
И после градината се промени пред очите й. Бурените и бодилите, избуявали с десетилетия, се оттеглиха. Листата се надигнаха от земята и отдолу се показаха пътеки, цветни лехи и градинска пейка. Светлината отново бе допусната да влезе и нашари повърхността на езерото. И тогава Нел се озова на две места едновременно: беше шейсет и пет годишна жена с навехнато коляно, вкопчила се в ръждясала порта, и малко момиченце с дълга сплетена коса, седнало върху сноп мека и хладна трева, провесило крачета над езерцето…
Дебелата рибка отново изскочи на повърхността и златното й коремче проблесна, а момиченцето се засмя, когато рибката отвори уста и гризна големия пръст на крачето й. Обичаше езерцето, искаше да си имат и у дома такова, обаче мама се страхуваше да не би тя да падне и да се удави. Мама често се страхуваше, особено когато ставаше дума за момиченцето. Ако мама знаеше къде е тя сега, сигурно щеше много да се ядоса. Обаче мама не знаеше, беше един от лошите й дни и тя лежеше на тъмно в будоара си с влажна кърпа на челото.
Червената рибка отново се стрелна под повърхността и момиченцето си представи, че това е Моби Дик, а езерото е океанът. Постави голямо накъдрено листо върху водата — кораба на капитан Ахаб — и наблюдава с удивление и задоволство как Моби Дик изгриза дъното на кораба и той пое по спирала към дъното на океана.
Разнесе се шум и момиченцето вдигна поглед. Дамата и татко отново бяха излезли навън. Татко каза нещо на жената, но момиченцето не го чу. Той докосна ръката й и жената бавно тръгна към момиченцето. Гледаше я странно, гледаше я по начин, който напомняше на момиченцето за статуята на момчето в езерото, което изобщо не мигваше. Дамата се усмихна с вълшебната си усмивка, а момиченцето извади крака от езерото и зачака, чудейки се какво ли ще му каже жената…
Над главата й прелетя врана и я върна в настоящето. Отново се появиха храсталаците и лианите, листата окапаха и градината отново се превърна във влажното място, оставено на милостта на здрача. Статуята на момчето позеленя от годините точно както си беше редно.
Нел усети болка в кокалчетата на пръстите си. Пусна портата и погледна към враната, чиито широки криле плющяха във въздуха при полета й към върховете на дърветата в „Блакхърст“. На небето на запад бяха скупчени облаци, озарени отзад и засияли в розово на тъмнеещото небе.
Нел огледа замаяно градината на къщата. Момиченцето го нямаше. Или пък не беше така?
Нел бучна пръчката пред себе си и пое към селото, обзета от странна раздвоеност — съвсем не неприятна, — която я преследва по целия път.