Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Касандра? Касандра Райън? — До масата стоеше жена в началото на шейсетте със сребристоруса коса, добре сложена и гримирана така, че нито един цвят от палитрата на сенките не бе останал неизползван. — Аз съм Джулия Бенет, собственичка на хотел „Блакхърст“.
Касандра избърса намасления си пръст в салфетката и двете се здрависаха.
— Приятно ми е да се запознаем.
Джулия посочи към празния стол.
— Може ли…
— Разбира се, настанявайте се.
Джулия седна и Касандра зачака несигурно, питайки се дали това е част от индивидуалното обслужване, за което пишеше в брошурата на хотела.
— Надявам се престоят ви при нас да е приятен — каза Джулия.
— Мястото е прекрасно.
Джулия я погледна и се усмихна така, че сините й очи грейнаха.
— Знаете ли, виждам в чертите ви вашата баба. Но сигурно постоянно ви го казват.
Зад учтивата усмивка на Касандра се зароиха неуправляеми мисли. От къде тази непозната знаеше коя е Касандра? Откъде познаваше Нел? Как изобщо беше свързала двете?
Джулия се засмя и заговорнически се приведе напред.
— Едно птиченце ми каза за австралийката, наследила малка къща в града. Триджина е малка, ако кихнете на скалите Шарпстоун, всички на пристанището ще ви чуят.
Касандра се досети кое е въпросното птиченце.
— Робин Джеймисън.
— Беше тук вчера и се помъчи да ме привлече в комитета за предстоящия празник — поясни Джулия. — И междувременно не се въздържа и ме информира за местните събития. Събрах две и две и ви свързах с дамата, която беше тук преди трийсетина години и ми спаси кожата, като ме избави от малката къща. Винаги съм се чудела дали баба ви ще се върне и известно време се озъртах за нея. Тя ми допадна. Странна птица, нали?
Описанието беше толкова точно, че Касандра нямаше как да не се запита какво беше казала или направила Нел, за да го заслужи.
— Знаете ли, когато видях баба ви за пръв път, тя висеше от един доста дебел клон на глициния близо до входа на хотела.
— Наистина ли? — ококори се Касандра.
— Беше се покатерила по портата, обаче не беше успяла да се спусне от другата страна. За нейно щастие, току-що се бях скарала със съпруга си Даниъл, може би за деветдесет и седми път онзи ден, и се разхождах в градината, за да се успокоя. Не ми се мисли колко време щеше да си виси така в противен случай.
— Значи, е опитвала да разгледа къщата?
Джулия кимна.
— Каза, че е търговка на антики и че се интересува от викторианската епоха, затова би искала да разгледа къщата.
Касандра изпита неистова обич към Нел, докато си я представяше как се катери по стени, сервира на хората полуистини и не приема отказ.
— Поканих я вътре веднага щом престана да се люлее на глицинията ми! — засмя се Джулия. — Къщата беше в много лошо състояние, беше занемарена от десетилетия, а двамата с Дан я бяхме разтурили за ремонт до такава степен, че нещата изглеждаха още по-зле, обаче на нея явно не й направи никакво впечатление. Обиколи навсякъде, спря във всяка стая. Сякаш се опитваше да ги запечата в паметта си.
Или да ги извади от там. Касандра се запита доколко Нел е разкрила пред Джулия истинската причина за интереса си.
— Показахте ли й и малката къща?
— Не, но съм сигурна, че я споменах. После започнах да стискам палци и всичко друго, което можех да стискам — засмя се тя. — Отчаяно се нуждаехме от купувач! Бяхме на крачка от това да изгубим всичко — все едно бяхме изкопали яма под къщата и хвърляхме вътре всяка лира. От известно време бяхме обявили малката къща за продан и на два пъти за малко да я спазарим с лондончани, които търсеха вила, но и двата договора се провалиха. Ужасен късмет. Намалихме цената, но никой местен не искаше да купи къщата, за нищо на света. Гледка за милиони, а никой не проявяваше интерес заради някакви глупави стари слухове.
— Робин ми каза.
— Изглежда, ако къщата ти в Корнуол не е обитавана от призраци, нещо не й е наред — отбеляза Джулия. — Ние в хотела си имаме свой призрак. Жена. Но вие вече знаете, нали сте я срещнали предната вечер?
Явно по лицето на Касандра се изписа смайване, понеже Джулия продължи:
— Саманта от рецепцията ми разказа какво ви се е сторило — че някой опитва да отключи стаята ви.
— А, да. Мислех, че е някой от другите гости, но явно е заради вятъра. Не исках да създавам…
— Всичко е наред, било е привидението ни — засмя се Джулия на озадаченото изражение на Касандра. — Не се тревожете, тя няма да ви притеснява повече. Не е недружелюбно настроена. Не бих търпяла враждебно настроено привидение.
Касандра остана с усещането, че Джулия я поднася. Въпреки това, откакто беше пристигнала в Корнуол, беше чула повече истории за привидения, отколкото когато дванайсетгодишна отиде на първото си гостуване с приспиване.