Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Нищо не разбирам, госпожице — беше извикала Ермелин. — Моля ви, говорете с мен на френски.
По някое време Изабел успя да каже на френски ужасното изречение:
— Тази нощ е починала леля ми.
Не помнеше нищо от пътуването си до Кил, помнеше само, че чичо Лудвиг я посрещна в началото на тяхната улица и я подкрепяше до вкъщи като стара жена.
— Нали ти казах да не идваш веднага, и не сама — скара й си той. — Нали трябва да мислиш за бебето.
Но Изабел не беше помислила за бебето. Не беше помислила и за Корин, който сигурно се побъркваше от притеснение, не беше помислила за нищо и за никого.
Едва на следващия ден, след като прочете писмото от леля Полет и разбра подробности за хода на болестта й, тя се сети, че трябва да се обади в „Ринкинкин“. Чичо Лудвиг каза, че не е нужно, защото още през нощта е говорил с Матилд и й е обяснил най-необходимото. Ако чичо й е разбрал правилно, Корин, госпожа Сесил и малкият Лоран са се върнали от Антибите едва вечерта. Изабел до късно очакваше обаждане от Корин, както и сутринта преди погребението. Но телефонът мълчеше.
— Толкова ми липсваш, лельо Полет — каза полугласно тя.
Аз винаги ще бъда с вас, пишеше в писмото и Изабел от все сърце се надяваше да е така. Сълзите течаха по бузите й, но дъждът веднага ги отмиваше. Чичо Лудниг отново я хвана под ръка и вдигна чадъра над питата й. Застанали един до друг, те получаваха съболезнования от приятели, съседи, роднини и познати, ръкуваха се и благодаряха.
Изведнъж сред черните фигури с тъжни лица се появи един светъл силует. Една мокра от дъжда фигура в джинси и бяла риза, която чинно се нареди на опашката, после спря до гроба и хвърли една роза.
Изабел шумно си пое въздух.
— Кой пък е този? — прошепна чичо Лудвиг до нея. — Да не би да е той? Твоят Корин!
— Да — успя само да каже Изабел, преди Корин да се изправи пред тях.
— Съжалявам, че не успях да дойда навреме, но реното закъса насред Люксембург и когато най-после отидох у вас, вече бяхте тръгнали. Една съседка беше така добра да ми покаже пътя към гробищата. За съжаление, нямах време да се преобличам. — Говореше на френски, но чичо Лудвиг сякаш въпреки това го разбра.
— Чудесно е, че изобщо сте дошли — каза той на немски и взе дланта на Корин в своите длани. — Нямате представа какво означава това за мен.
На Корин му беше невъзможно да го разбере, но изражението на възрастния мъж беше красноречиво. Той наистина се радваше.
— Ужасно е това, което се случи със съпругата ви — продължи Корин. — Ние с Изабел бяхме твърдо убедени, че тя ще оздравее. Често сме си говорили, че можете да отседнете при нас в „Ринкинкин“, когато се оправят нещата.
— Сега ще трябва да дойда сам — каза храбро чичо Лудвиг.
Изабел не беше толкова храбра. Когато видя Корин толкова близо до себе си, самообладанието й я напусна. Тя се хвърли в обятията му и остави сълзите да се стичат по бузите й. А Корин я притисна силно до себе си и я обгърна с ръце.
Пусна я чак когато чичо Лудвиг го потупа по рамото и рече:
— Ще ви загубим и вас. Определено не сте облечен подходящо за нашето немско лято. Хайде, преживяхме и това. Да се прибираме у дома.
— Не мога да си представя колко време е нужно за това — каза Корин и ритна встрани една празна бирена кутия, която някой беше забравил.
Безспорно това беше идеално място за пикник. Виждаше се една лавандулова нива със съвсем други размери в сравнение с размерите на нивата на госпожа Жур. В почти безкрайни редици се простираха подобните на таралежи храсти, искрящото лилаво чудесно контрастираше с жълтите рапици, които цъфтяха точно до тях. Единственото загрозяващо нещо беше експресният път, минаващ през тази цветна красота.
Те обаче не бяха спрели за пикник. Изабел отново търсеше тоалетна. Един малък храст покрай пътя предлагаше някаква минимална защита от погледите, но това й беше достатъчно.
— Щом отсега е тръгнало така, какво ще стане, когато бебето порасне още? — попита тя, когато излезе иззад храста. — На ден ходя толкова често до тоалетната, колкото иначе за цяла седмица.
— Ако не бяха тези паузи, щяхме отдавна да сме си вкъщи — съгласи се Корин.
— Аз щях да съм си отдавна вкъщи — поправи го Изабел. — Но твоята таратайка се радва на честите паузи.