Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година

Можеш да ги имаш и не само ти, помисли си Касим с някаква помръкнала тъга. Но това не бива да се казва, ако жителите на гетата се юрнат да напускат Париж, ще започнат да търсят източника, от който е изтекла информацията. Ще започнат да го търсят и несъмнено ще го открият.

— Да, можеш да имаш неприятности.

— Ами тогава… – Антоан се заколеба. – Благодаря ти. След три седмици ще бъдем в Компиени.

— Не след три седмици, а веднага щом уредиш документа.

— Няма как – Антоан Тибо изсумтя в слушалката. – Тук нашите чиновници съвсем са пощурели. Представяш ли си, тъкмо днес сутринта те разлепиха нови правила – за всяка келява карта сега ще трябва да се чака не по-малко от месец! А отгоре на всичко – старите карти от днес вече са невалидни, всичко трябва да се започва наново! Но ако трябва, ще бутна пари на някого, току-виж, ми я издали за две седмици. Да бутна ли?

— Ами не… няма смисъл.

— Добре тогава, бездруго ще се охарча достатъчно. И колко време да останем в Компиени?

— Колкото може по-дълго. Повече нищо не мога да ти кажа. Извинявай.

— Добре, Бабар – гласът на Антоан омекна. – Как е семейството ти, добре ли сте всички вкъщи?

— Благодаря, жена ми и момичетата са здрави. Край, не мога да говоря повече. – Касим прекъсна връзката и захвърли слушалката на дървения тезгях, сякаш тя му прогаряше ръката.

Той излезе от магазинчето, забравил, че се канеше да купи нещо, за да умилостиви стопанката. Колко голям риск пое – и всичко е било напразно.

Напразно се стряскаше от собствената си сянка, изобретявайки най-невероятни предпазни мерки, напразно се терзаеше с унизителното съзнание, че той, шесто поколение военен, се страхува, толкова се страхува, че чак му треперят коленете – повече, отколкото на някой цивилен мухльо.

Излиза, че те вече са взели нещата в свои ръце, тези проклети зелени чалми. Планът за ликвидация на гетата току-що бе разработен, още не е минало и едно денонощие, откакто той самият разбра за него, а всички тези абдолуахиди вече са задействали необходимите лостове.

Дяволите да ги вземат, дяволите да ги вземат! Все едно да дръпнеш на гладния последната жалка коричка хляб! И какво щеше да се промени със спасяването на едничък човек, на Антоан с жена му и двете му момчета, ами нищо нямаше да се промени за тях, нищичко! А за него, Касим, това беше толкова важно. Колко по-леко щеше да му е сега, ако беше спасил поне Антоан… И дори не заради общото им детство или кръвната роднинска връзка, макар че и затова, а просто защото Антоан бе единственият човек, когото той можеше да предупреди…

Не, в практически аспект решението си беше абсолютно правилно. Гетата са задължителното условие за съществуването на Маки. Ако думата „маки“ някога е означавала „гъсталак“, корените на този гъсталак са гетата. Като военен той не може да не одобрява това и, разбира се, ще изпълни заповедта.

Но от друга страна – колко млади хора има там, които макар и да са заразени с глупавите предразсъдъци на родителите си, то техните предразсъдъци вече не са така непоклатими. А пък децата им биха могли естествено да се впишат в обществото, колкото повече поколения минават, толкова повече те се отдалечават от фанатизма. Днес мнозина още не са готови, но утре ще им омръзне да се скапват в периферията на живота. Само че няма да има никакво утре. Който не се покори насилствено, за броени дни, е обречен. Антоан, нима ще се правиш на герой, нали имаш синове! Колко хора ще загинат заради тези все още силни предразсъдъци, а отгоре не искат да чакат, докато те изветреят от само себе си.