Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
Ами какво, по-добре ли е да си остане джамията „Ал-Франкони“?
София Севазмиу е права, хиляди пъти е права, нека да е една меса, но Париж заслужава такава меса!
Странно нещо, преди това той не беше изпитвал подобна болка. Сърцето ли е? Никога през живота му не го е боляло.
— Тогава самият взрив на катедралата ще послужи като сигнал за отстъпление! – възкликна Ларошжаклен, сякаш чул мислите на Йожен-Оливие. – Това чудесно синхронизира действията.
Най-после думите бяха изречени.
Чудно нещо, нямаше несъгласни. Изглеждаше така, все едно че в съвременното подземие на метрото безмълвно бяха наизлезли сенките от прокопаните съвсем наблизо, във френската земя, осуарии и крипти – сенките на предците. Ние издигахме храмове не за врага, градяхме ги за слава, а не за поругание на християнството, шепнеха те. Вие твърде дълго смятахте, че църквата не е нищо друго освен архитектурно творение на някой забележителен майстор. Само затова никога няма да има равни на нашите майстори. Изчистете Престола Божи поне така, щом не сте могли да го направите по друг начин, потомци, ако във вените ви тече нашата кръв, ако вие сте кост от костите на тази земя.
— Катедралата „Нотр Дам“ е стояла векове – горчиво подхвърли още един макисар, на около четирийсетина години, пожелал да вземе думата. – Това не е някакъв небостъргач от двайсети век. Какъв трябва да е този взрив, та от нея наистина да не остане нищо? Дори ако в складовете се намерят толкова взривни вещества, колко време ще трябва за да се доставят, колко време – да се монтират? А ако стените й все пак останат за тях, тогава няма смисъл изобщо да се захващаме с цялата работа.
— Ще са нужни от петнайсет до трийсет килограма, не повече. – Сега беше вдигнало ръка старче от обитателите на катакомбите, което приличаше на прецъфтяло глухарче. – Зависи колко е мощно самото вещество. Не забравяйте, скъпи мои, че това е готика. Как да ви го обясня… От бронираното стъкло куршумите наистина отскачат, но има места, където само ако натиснеш, можеш да го стриеш на прах с един удар. Ако нашите майстори на катедрали не са владеели подобни тайни, готиката никога нямаше да се устреми към небесата.
— Значи трябва да знаеш кои са тези места, независимо дали са в стъклото или в катедралата – намръщи се Ларошжаклен.
— Ами мосю Пейран ще ни ги покаже – весело отговори София. – Нали той е архитект. Предполагам, че ви се намират чертежи на Нотр Дам, мосю Пейран?
— Разбира се, мадам Севазмиу, имам най-подробни чертежи – закима с глава старчето.
— Ще ни трябват около четири часа да завземем Сите. Около пет часа – да минираме катедралата и месата. Отстъплението също ще се провежда на няколко етапа: докато едните се изтеглят, другите ще ги прикриват. Ще удържим острова не по-малко от дванайсет часа. – Ларошжаклен обходи с поглед десетките обърнати към него лица. – Кръвта ще се събира на ручеи и ще търси път, за да се излее в Сена, а нивото на Сена ще се вдигне. Всеки, който не намира в себе си достатъчно безумие да участва в това начинание, е свободен да напусне Париж още сега. Никой няма да го осъди.
Нито един от присъстващите не се надигна след тези думи. Само отец Лотар, направил крачка встрани от трибуната, тихичко говореше за нещо с десетина наобиколили го енориаши.
— Останалите ще получат преки указания от командирите на частите. Командирите на частите да останат, за да проведем тактическо съвещание.
— Още един въпрос – провикна се отец Лотар отдолу, от тълпата. – Нашите доброволци още не са разпределени по частите.
— Та нали вие, от катакомбите, не пипвате оръжие! – изуми се Филип-Андре Брисевил.
— Заради месата в катедралата „Нотр Дам“ ще вземем в ръце оръжие – отговори отец Лотар.
Глава XIV
Барикадите
Едва успя да паркира: отначало гумите се качиха прекалено много на тротоара, а след втория опит той здраво издра страничната броня в неугледния малък камион с емблема на верига обществени перални. Лошо, току-виж шофьорът го запомнил, как така собственикът на луксозно „Ферари“ не вдига скандал. Разбира се, виновният беше той, но нали в такива случаи недоволства обикновено не потърпевшият, а властимащият.