Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
Отец Лотар наистина бавно обходи с поглед заобикалящите го лица. Неговото лице видимо помръкна.
— В известен смисъл Негово Преподобие е прав. – София, мълчала продължително, скочи върху сандъка и застана до Ларошжаклен. – Планът ни не е добър.
— Нали този план всъщност е ваш, Софи! – Брисевил се закашля – недоумението го бе задавило. – Нима не го разработихте вие?!
— Да. Но сега виждам недостатъците му.
— И вие предлагате да го отхвърлим?
— Защо? – София безгрижно тръсна тежките си коси, сякаш не разбираше, че погледите на повече от двеста и петдесет човека са приковани към нея с безумно напрежение. – Предлагам да го коригираме. В коригиран вид той ще бъде доста по-добър от плана на отец Лотар.
— Тоест? Разяснете ни, Софи, сега не е време да си играем на гатанки, пък и това не е в характера ви.
— За да ги деморализираме истински, само въстанието не стига. – Сега звънливият, но с дрезгавинката на пушач, глас на София с лекота изпълни пространството. – Необходима е макар и малка, но решителна победа на кръста над полумесеца. Ваше Преподобие, как бихте погледнали на това да се отслужи в катедралата „Нотр Дам“ някаква меса?
— Някаква е добре казано, Софи. – Топлата насмешка в гласа на отец Лотар контрастираше с моментално посърналото му лице. – Но вие не разбирате, че това е невъзможно.
— Възможно е.
— За да се отслужи меса, трябва да се освети наново храмът. Вече разбрах, че ще успея да го направя. Но нали въстанието няма да продължи много дълго. А после какво ще стане, Софи? Да обречем храма на още едно поругание ли? Нима можем да предприемем такова нещо, когато знаем, че това е неизбежно?
— Скъпи мой отец Лотар, то не е неизбежно. А сега се опитайте всички да разберете добре онова, което ще кажа! Можем да преценим със сигурност колко време ще успеем да задържим Сите. Можем да решим предварително колко човека да хвърлим за това и кога да отстъпим. Но когато и да отстъпим, при всички случаи ще трябва да се отстъпи. А това значи те да посмеят да мислят, че са смазали метежа.
— Софи, струва ли си да преливаме от пусто в празно? – нетърпеливо се намеси Ларошжаклен. – Нали вие самата казвахте, спомняте ли си? „Метежът не може да завърши с успех, когато той победи, това се нарича другояче.“ И ние веднага заложихме на това, че метежът при всички случаи ще се превърне за тях в шок. Няма как да постигнем нещо повече. И какво общо имат с това кръстът и месата, при цялото ми уважение към нашите катакомбници.
— Спокойно, Анри! Просто най-накрая се избистри онова, което толкова дълго се въртеше в главата ми и все не можех да го формулирам. Сигурно вече маята не е същата, преди десетина години щях да се сетя веднага. Метежът може да бъде успешен, ако задачата е поставена така: не да устоим еди-колко си време, а да устоим до еди-кое си нещо. До нещо необратимо. И тогава вече можем да отстъпим. Ако Сите е сърцето на Париж, „Нотр Дам“ пък е сърцето на Сите. Точно с „Нотр Дам“ трябва да обвържем целия план на метежа, целия план на отбраната. Какво, Ваше Преподобие, съгласен ли сте за меса, след която сарацините при цялото си желание няма да могат да осквернят отново храма?
— Вие сте напълно луда! – Отец Лотар се надигна. – Нищо по-немислимо не може да се роди в човешкия разум. Но изглежда, че безумието е заразно. Съгласен съм, макар че имам някои условия.
— Е, Софи, разбра ли най-накрая?! – Валери, появила се от полумрака върху осветената педя мръсен бетон, изведнъж прегърна с двете си ръце София, здраво я притисна, както правят обикновено децата от благодарност за някоя нова играчка.
Йожен-Оливие и Жана се спогледаха, озадачени и малко изплашени. Догадка просветна и върху лицето на Дьо Лескюр. Изящната негърка Мишел прокара длан по шията си, търсейки кръстчето – опипом, защото очите й не се откъсваха от Валери.
— Спомнете си само как някогашните макисари са воювали срещу бошите*. – Думите на София падаха в кънтящото пространство и политаха като камъчета, запратени към черната вода. Кръговете от тях се разрастваха в тъмното, завладявайки слушателите. – Та нали вие сте селяни по природа, французи. Ако не можеш, ако наистина не можеш да си върнеш земята, заграбена от врага, по-добре е да я засипеш със сол. Ако врагът е превзел сайванта ти, по-добре ще е да го подпалиш. Може би е дошло време агресорът да престане да се разпорежда с онова, което ви принадлежи?!
[* Боши (от фр. bohe) – оскърбително наименование на немците във Франция. – Бел.ред.]
— Ох!! – Жана чак приклекна. Шепотът й изкънтя в изострилия се слух на Йожен-Оливие като истински вик. – Ето защо е бил нужен пластичният взрив! Тя е била измислила това от по-рано, наистина от по-рано! – Май този път не му беше дори до Жана. Малкото корабче на Сите, десетки столетия плувало по Сена, плувало докато си стои на едно място, закотвено за града с въжетата на мостовете. Всичко на всичко девет барикади, както беше казал Дьо Лескюр. Барикадите ще са на мостовете. Едва ли би се намерило по-добро място – до мига, в който другото корабче, корабче в корабчето, „Нотр Дам“, не литне във въздуха.