Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Куентин се подпря с две ръце на надраскания ръб на фонтана и се прехвърли на сухо.
— Майко мила — прошепна той с пуфтене. — Пени, гадино смотана! Истина е!
Ето, бяха в Града, в Ничиите земи, или поне в тяхна шантава имитация. Да не повярваш! Неговата най-наивна и безметежна детска мечта се беше сбъднала. Олеле, грешал бе за всичко.
Няколко пъти вдъхна дълбоко. Все едно бяла светлина струеше през него. Не знаеше, че е възможно такова щастие. В сравнение с него всичко, което го потискаше — Джанет, Алис, Пени, всичко — изведнъж стана илюзорно. Ако Града беше реален, същото можеше да се отнася и за Филория. Снощи беше катастрофа, апокалипсис. Сега пред него имаше толкова много щастие.
Обърна се към Алис:
— Това е точно…
Юмрукът й го цапардоса в лявото око. Ударът беше момичешки, без набрана мощ, но Куентин не видя откъде му се зададе. Лявата половина от света проблесна в бяло.
Наведе се, затиснал с длан окото си. Тя го изрита в пищялките — първо едната, после другата — със смайваща точност.
— Недоносче! Мухльо!
Лицето й беше пребледняло. Зъбите й тракаха.
— Мръсник! Шибан страхливец!
— Алис — продума той. — Алис, извинявай. Слушай… Виж… — опита се да й покаже света наоколо и в същото време да провери дали роговицата му не е разкъсана.
— Ти ли ще ми казваш да слушам, бе! — Заудря го бясно по главата и раменете. — Мръсник! Долен развратник!
Той залитна назад, мъчейки се да избяга, но тя го последва като рояк гневни пчели.
— Алис! Алис! Поне за секунда забрави всичко! За секунда! Обърках се. Животът ми се струваше толкова празен, а трябва да живеем, докато можем. Просто всичко излезе от контрол. — Защо дрънкаше такива клишета? Нека го дава по същество. — Всички бяхме страшно пияни…
— О, ама това не ти попречи да се въргаляш с нея. — E, сега го хвана натясно. — Бих могла да те убия. Разбираш ли? Лицето й бе страшно. Върху страните й бяха избили две нажежени петна. — Бих могла да те изпепеля на мига. По-силна съм от теб.
— Слушай, Алис. — Трябваше да я накара да млъкне. — Кофти се получи, много кофти. Никога няма да узнаеш колко ми е болно. Толкова е важно да ме разбереш!
— Ти да не би да си дете? Объркал се бил! Защо просто не приключи, Куентин? Ясно е, че отдавна загуби интерес. Ясно е, че не си достатъчно мъж за истинска връзка. Даже не си достатъчно мъж да приключиш истинска връзка. Аз ли трябва да се нагърбя с всичко? Ти толкова се ненавиждаш, че би наранил всеки, който те обича. Така е, нали? Само и само да му го върнеш, задето те обича.
Тя поклати невярващо глава и млъкна. Както първия път преди два часа, отново я порази, че й е изневерил, и то не с кого да е, а с Джанет. Куентин го виждаше: все едно я бяха изритали в стомаха. Все едно киселина бе плъзнала по вените й.
Тя протегна ръка с дланта напред, сякаш засланяше очите си от чудовищния му лик. Кичур мокра коса бе залепнал за бузата й. С мъка си поемаше дъх. Устните й бяха посивели, но продължиха да се движат:
— Струваше ли си? Винаги си я желал, да не мислиш, че не виждах? За тъпачка ли ме имаш? Отговаряй! За тъпачка ли ме имаш? Кажи, кажи. Наистина ли ме имаш за тъпачка?
Нахвърли му се и го зашлеви. Той пое цялата сила на удара.
— Не те имам за тъпачка, Алис. — Куентин се чувстваше като нокаутиран боксьор. Тя беше права, хилядократно права, но накара ли я да види неговата гледна точка… акцентира ли върху правилната перспектива… Задръстени жени! Сега пък Алис свърна към една от уличките за другите квадрати, оставяйки мокри отпечатъци. — Моля те, би ли се огледала! — Умоляваше я с прегракнал глас, мъкнейки се подир нея. Би ли признала за секунда, че има нещо по-важно от това кой къде си е завирал оная работа?
Тя не го слушаше или просто си беше наумила нещо и го казваше:
— Бас държа — смятал си, че като спиш с нея, ще станеш щастлив.
Алис притисна ръце към корема си, все едно болката беше от гастрит, и зарида сърцераздирателно. Мокрите дрехи прилепваха по нея, в краката й се образува локвичка. Куентин искаше да я утеши, ала не смееше да я докосне.