Kолеж за магьосници

Пени пое нататък. Колебливо, без да се гледат, Куентин и Алис го последваха. Дъждецът пак мокреше дрехите им.

— Спазвам строги процедури за действие. Няма посоки, затова ми се налага да ги измислям. Кръщавам ги на сградите в земния квадрат: дворец, вила, кула, черква. Няма как да е истинска черква, но така ми изглежда. Сега вървим в черковна посока.

Върнаха се при фонтана, ограден от Пени с хиксове във флуоресцентно оранжево. Недалеч се намираше груб заслон от промазано платно с легло и маса.

— Тук установявам базов лагер с храна, вода и напитки. — Изглеждаше страшно развълнуван: като богато, недолюбвано от съучениците си дете, което за пръв път води у дома приятелчета да разгледат скъпите му играчки. Дори не забеляза, че Куентин и Алис са се умълчали. — Мислех, че Мелани първа ще дойде тук, но заклинанията не й се удават. Помъчих се да я науча, но не е достатъчно силна. Е, донякъде се радвам, че сте вие. Знаете ли, че бяхте единствените ми приятели в "Брейкбилс"?

Само преди дванайсет часа Куентин и Алис щяха да се захилят съзаклятнически при мисълта, че някога са били приятели с него.

— А, за малко да забравя: никакви светлинни заклинания. Първия път се опитах да направя основна илюминация. После два часа не можех да виждам. Сякаш въздухът е свръхнаситен с магия. Една искра и всичко пламва.

Две каменни стъпала водеха до фонтана. Куентин седна на тях и се подпря на варовиковия ръб. Водата изглеждаше неестествено черна… като мастило.

— Няма да повярвате, но тук съм изминал стотици километри! Сградите си приличат, обаче никога не се повтарят напълно. Веднъж видях прелял фонтан като запушен клозет, който беше наводнил квадрата си. В далечината съм мярвал квадрат с тучна градина, май с лимонови дръвчета, но както и да опитвах, не успях да стигна дотам. На два пъти видях затворени фонтани с бронзови капаци като кладенци. Веднъж се натъкнах на късове бял мрамор на паважа. Реших, че са от строшена скулптура, и се опитах да подредя парчетата, за да получа образ, но така и не успях.

Не може да се влиза в сградите. Какво ли само не опитвах! Шперцове. Чукове. Даже ацетилен. Прозорците са затъмнени, но си донесох супер мощно фенерче, каквото използват от бреговата охрана. Включих го на максимална мощност и видях съвсем мъничко. Къщите са пълни с книги. Независимо от външния си вид те представляват библиотеки.

Пени описа с големи технически подробности абсолютно неуспешния си опит да се покатери на постройките, за да види Града отвисоко. Веднъж успял да метне въже високо върху някаква декоративна зидария, но на половината път главата му се замаяла и той, ще не ще, слязъл обратно.

— Трябва да се връщаме — най-накрая се обади Алис.

— Защо? — попита Пени. Той се забавляваше както никога преди. Бил е невероятно самотен тук, помисли си Куентин. — Можем да седим колкото си искаме, Земята не отчита това време. Веднъж изкарах тук цял семестър, но в "Брейкбилс" никой не забеляза. Вероятно съм около година по-възрастен от вас заради всичкото време, прекарано тук.