Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Куентин лежеше на килима и се пулеше в тавана. Трябваше да дремне, но времето не бе подходящо за сън. Бурни емоции се сражаваха за контрол над съзнанието му като вражески армии, вплетени в схватка за някакво си възвишение: възбуда, разкаяние, радостни предчувствия, тревожни опасения, мъка, гняв. Помъчи се да се съсредоточи върху Филория, да изпита отново първото радостно чувство. Да, неговата вселена току-що се бе разширила милион пъти, а Филория бе ключът към промяната. Онова прилепчиво, злокобно усещане за безсмисленост, което се бе загнездило в мозъка му от дипломирането насам, бе пронизано от вълшебен куршум. Алис все още не разбираше, но и това щеше да стане. Неясна усмивка се настани на лицето му и годините се отлюспиха от него като мъртва кожа. Не бяха точно похабени години, не би могъл да го твърди, но през тези години въпреки удивителните му дарби някак го глождеше чувството, че не е получил таланта, който иска. Ала това… това бе всичко. Сега настоящето имаше цел, бъдещето — смисъл, а оттам ретроспективно — и миналото, целият им досегашен живот. Сега знаеха за какво е било всичко.
Ех, ако Пени се беше появил ден по-рано! Гаднярът Пени! Всичко напълно се съсипа и после напълно се съгради с такава светкавична бързина, че Куентин още бе ошашавен. Обаче от определена гледна точка преживяването му с Джанет бе симптом на болния празен свят, в който битуваха заедно. А сега разполагаха с лек. Болният свят щеше да оздравее.
Другите бяха насядали на пода, опираха се на лакти, облягаха гърбове на дивана, понякога се споглеждаха невярващо и избухваха в кикот. Куентин се запита дали изпитват същото като него. Може би несъзнателно бяха чакали тъкмо това — спасение от скуката, депресията и безсмислените занимания, които ги дебнеха от мига на дипломирането със спарения си алкохолен дъх.
Най-накрая Елиът пое контрола. Плесна с ръце, взе да дава команди и май всички бяха доволни, че ги карат да вършат нещо.
Никой не познаваше добре Анаис, даже Джош, но тя се оказа изключително полезна. Кръгът й от познати включваше някого, който познава някого, който притежава удобна стара къща в северен Ню Йорк, разположена на стотици акри — достатъчно закътана и защитима, та да им послужи като сценична площадка за следващия етап от тяхното пътешествие. Първият "някого" освен това бе магьосница с достатъчно висок ранг да отвори портал, през който да минат.
Наложи се да излязат на покрива, осеян с преобърнати пластмасови столове и маси, а също и с мазни скари от барбекю. Вятърът самотно свиреше в стрехите.
Събраха се накуп, за да се постоплят, и заподритваха нервно чакъла, докато гледаха как запазената белгийска чародейка с побелели коси, с пожълтели от никотина пръсти и един доста злокобен фетиш, провесен на шията й, отваря портала.
Усещането бе тържествено. Впускаха се в голямо приключение, без много-много да му мислят. Мамка му, не е ли това да си жив? Чародейката целуна Анаис по бузите, промълви нещо на френски и побърза да си отиде, но не и преди Джанет да им направи групова снимка.
Седмината пристъпиха в портала и се озоваха на широка, покрита със скреж морава. Анаис се оказа права: къщата наистина бе голяма и удобна и поне някои нейни части бяха стари. Джанет, Анаис и Джош се натръшкаха на диваните и веднага поведоха спор за спалните. Алис (чиито очи бяха подпухнали) безмълвно отиде в най-голямата спалня, която заемаше половината от третия етаж, и затвори вратата, смразявайки евентуалните възражения с гневен поглед на подпухналите си очи. Внезапно отмалял, Куентин си намери една мъничка спалня с кораво легло. Чувстваше, че това му се полага.
Събуди се по тъмно. Дигиталният часовник на радиото показваше 10:27. Не можа да намери ключа за лампата и опипом стигна до банята. Напръска лицето си с вода и тръгна из голямата къща.
Завари другите в хола, с изключение на Алис и Пени. По стените висяха огромни произведения на модерното изкуство с цвета и текстурата на засъхнала кръв.
— Къде е Алис?
— Дойде и си отиде — отвърна Джош. — Да не сте се скарали нещо?
Очевидно не знаеше какво се е случило. Седналата до него Анаис наужким го нокаутира в брадичката. Пак бяха пияни — също като миналата и по-миналата вечер. Нищо не се бе променило.
— Сериозно, тя ли те подреди така? — попита Джанет.
Както винаги държането й се отличаваше с жлъчна непринуденост, ала клепачите й бяха зачервени. Куентин се запита дали не се лъже, че тя се е измъкнала толкова леко от снощния холокост.