Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Разбрал какво е то. Не го докоснал.
— Щура работа — обади се неприлично изтегнатата на креслото Джанет. — Какво е било това вълшебно копче?
— Не се ли досещаш? — попита Пени.
Куентин смяташе, че се досеща, но нямаше да изрече думите гласно.
— Какво предприе? — попита вместо това.
— Накарах го да дойде в къщата ми. Той не се намираше в безопасност, а аз поне имах елементарна защита. Обадихме се на жената, от която бе купил партидата, но тя настоя, че такова копче не фигурирало в архива й. На следващия ден заминахме за Бостън и аз му платих осемдесет хиляди долара. Той отказа в брой, само злато и диаманти. Практически изкупих витрината на една бижутерия, но си струваше. После пратих Лавлейди на майната му.
— Осемдесет хиляди долара — повтори Елиът. — Много евтина ще да е била тая бижутерия.
Пени не се трогна от коментара му.
— Това се случи преди два дена. Копчето привлича внимание. Снощи една чистачка загина при пожар в бостънския хотел два етажа над мен. Не се върнах в стаята си. Взех един китайски автобус от Южната гара. От Чайнатаун дотук ми се наложи да вървя пеша. Влезех ли в такси, двигателят отказваше.
— Важното е, че е истинско и че е наше.
— Наше ли? Кои сме ние? — попита Ричард.
— Ти — студено го скастри Куентин — да траеш.
— Куентин разбра — обобщи Пени. — Още някой?
— За какво говори той?
Копие от чист искрящ лед прониза сърцето му. Не беше чул кога Алис е влязла. Стоеше встрани с неумита и разрошена коса; сънено дете, събудило се посред нощ и появило се като призрак на купона за възрастни.
— Той не знае за какво говори — промърмори Куентин, измъчван от угризения. Чак й се сърдеше: толкова го болеше да я погледне.
— Ще обясниш или аз да го направя?
— Ти. Аз ще се скъсам от смях.
— Кой каквото ще казва, да го казва, че си лягам — подкани ги Елиът.
— Дами и господа — тържествено и величествено заяви Пени, — заминаваме за Филория! В края на "Блуждаещата дюна" — започна той (очевидно беше репетирал) — Хелън и Джейн Чатуин получават подарък от Доблестни, капитана на платнохода със зайчи екипаж. Подаръкът представлява дъбово ковчеже с месингов обков, в което има пет вълшебни копчета с различни форми и цветове, по едно за всеки Чатуин, които по команда могат да пренесат притежателя си от Земята до Филория и обратно.
Всички в стаята бяха чели книгите, Куентин сума ти пъти, но въпреки това Пени припомни правилата. Копчетата те пренасят първо до нещо като междинен свят, слой между отделни измерения, откъдето правиш скока за Филория.
Никой не знае що за спирка е тази. Би могла да е алтернативна плоскост на битието или място между тези плоскости, като изсушено цвете между страниците на книга или равнина, която съдържа всички плоскости — гърбът на книгата. За необученото око тя прилича на безлюден град, безкрайна поредица от каменни квадрати, ала служи като контролно табло за измеренията. Всеки квадрат представлява площад с фонтан в центъра. Влез в който и да е фонтан, и ще се озовеш в друга вселена. Има стотици квадрати, никой не ги е преброил, както и съответен брой алтернативни вселени. Зайчетата наричат това място Ничиите земи, понеже не е нито един свят, нито друг, а понякога просто му казват Града.
Най-важно, изтъкна Пени, е, че в края на "Блуждаещата дюна" Хелън скрива всички копчета в чичовата си къща в Уелс, чувствайки, че са твърде механични и правят пътуването много лесно. Ходенето до Филория не бивало да е концерт по желание, все едно хващаш автобус. Такова пътуване трябвало да се заслужи, да се извоюва. То било награда за достойните, избрани от Амбра и Умбра. Копчетата били извращение на тази божествена благодат. Те нарушавали правилата. По същността си Филория била религиозна фантазия, но копчетата изобщо не били религиозни, а магически инструменти, към които не са прикрепени стойности. Магически до степен на технологичност. Можеш да ги използваш за добро или зло.
Напълно разбираемо Джейн била неутешима и обърнала къщата с краката нагоре, но според "Блуждаещата дюна" никога не ги открила. Пловър не написал други книги. "Блуждаещата дюна" свършва през лятото на 1917 или 1918 година. Но я помислете, предложи Пени: колко дълго може да остане скрита кутия с копчета? Десет години? Петдесет? Рано или късно всичко излиза наяве. Навярно е възможно — дори неизбежно — камериерка, агент по недвижими имоти или друго момиченце да ги е намерило отново! И оттам да са попаднали на сивия пазар за магически вещи.
— Хм, я чакай малко — жизнерадостно се намеси Куентин. — Книгите за Филория не са ли художествена измислица? Нима описват действителни събития?