Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
— Пени, какво правим тук?
Пени изглеждаше озадачен.
— Не е ли очевидно? Куентин, заминаваме за Филория. Налага се. Това ще промени всичко.
— Добре, де, добре. — Нещо го човъркаше, но как да го изрази с думи? Сякаш мозъкът му бе ръждясал. — Пени, хайде да намалим темпото. Чатуинови попадат във Филория само защото са избрани. От Амбра и Умбра, магическите овце. Овните. Там трябвало да извършат подвизи, да надвият Наблюдателката и разни други.
— Отишли са, защото е имало добрини за вършене — кимна Алис. — Наблюдателката, блуждаещата дюна, тиктакащият часовник в "Летящата гора". Точно това казва Хелън Чатуин. Не можеш да се натрапиш неканен във Филория. Затова скрила копчетата — те били грешка. Филория не била като реалния свят, а съвършена вселена, където всичко е организирано завинаги. Амбра и Умбра контролират границите, но с копчетата всеки може да влезе там. Случайни хора. Но все пак хора. Копчетата не са част от логиката на Филория, а дупка в границата. Вратичка.
Пени се залюля напред-назад като аутист.
— Забравяш нещо, Алис. Ние не сме лоши. — Фанатично огънче просветна в очите му. — Ние сме добрите. Не си ли се замисляла, че може би затова сме намерили копчето? Може би Филория ни зове, защото се нуждае от нас.
— Друг път — най-сетне немощно се обади Куентин. — Нека да е друг път.
— Е, и? — Пени се изправи. — Ако не във Филория, ще се озовем някъде другаде. В чужд свят, Куентин. В милиони други светове. Ничиите земи са средоточието на всички светове! Кой знае дали някои въображаеми вселени няма да се окажат истински? Нищо чудно цялата художествена литература да е наръчник за мултивселената. Преброявал съм сто квадрата в една посока, а краят им не се виждаше. Не бихме могли да съставим карта на Града, дори да го изследваме цял живот. Той е новата граница, новото предизвикателство на нашето поколение и на следващите петдесет поколения! Всичко започва оттук, Куентин. Стига само да поискаш. Какво ще кажете?
— И аз мисля, че трябва да се връщаме — изморено повтори Алис. Изминалата нощ явно не бе спала много.
Тя извади тежкото копче от джоба си. Видът му беше нелеп. Олицетворяваше детската представа за вълшебен предмет. Но какво да очакваш от говорещи зайчета?
Тримата се хванаха за ръце и се наредиха на ръба на лотосовия фонтан, пазейки равновесие. Действаше им потискащо, че отново ще се намокрят. Куентин видя, че между две плочки е избуял филиз. Зачуди се с какво е построен Града и дали той някога ще бъде разрушен. Дали тук е имало гори? Дали отново ще има?
Алис застана от другата страна на Пени, за да не докосва Куентин. В синхрон издадоха напред десния си крак. Този път пътуването бе различно. Паднаха във водата, все едно бе въздух, настана мрак, а после се изсипаха в сивото петъчно небе над Манхатън — кафяви паркове, сиви здания, жълти таксита, чакащи на пешеходните пътеки, черни реки с влекачи и шлепове — и оттам тупнаха право в гостната, където Джанет, Джош, Елиът и останалите стояха застинали като на кадър, сякаш Алис току-що бе натиснала копчето в джинсите на Пени.
— Алис — весело подвикна Джанет, — извади си ръката от панталона на Пени!
Подготовка
Разбира се, всички поискаха да отидат до Ничиите земи. Не коментираха насиненото око на Куентин (Туземците бяха неспокойни — иронично импровизира той). Джош се появи — все пак беше прекарал нощта с Анаис — и се наложи да му разправят всичко наново. Той позвъни на Анаис, за да дойде и тя. Заминаха по тройки. Пени преведе всичките. Единствено, Джанет реагира зле. Щом изплуваха на повърхността, тя повърна закуската си в студената, бистра магическа вода, после се паникьоса.
Куентин не се трогна от страданията й. Кучка! Разваляше хубавата връзка на двама влюбени.
Щом се убедиха, че всичко е истина, се върнаха, за да се подготвят. Настроението в стаята се отрезви. Всички се споглеждаха многозначително. Цареше единодушие, че се е случило нещо съдбоносно. Съдбоносно. По настояване на Пени седнаха в кръг на килима в хола и опасаха апартамента със защитни заклинания. Склонността на Ричард да се разпорежда, която често го правеше непоносим, сега се оказа полезна. Той делово направляваше магическата група като обръгнал диригент, превеждащ камерен оркестър през труден пасаж от унгарския композитор Бела Барток.
Двайсет минути довършваха заклинанието и още десет го укрепваха с допълнителни защитни слоеве — благоразумно, като се има предвид нивото на интерес, което копчето явно възбуждаше в магическата екосистема. Когато всичко беше проверено и подсигурено, в стаята се възцари мълчание. Джош стана и отиде в кухнята да направи сандвичи за обяд. Елиът отвори прозореца и запали цигара. Джанет изгледа Куентин с хладна ирония.