Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Това било през септември. През октомври си купил зелено субару "Импреса" и започнал редовно да посещава един танцувален клуб в Бангор. Докато шофирал четирийсет и пет минути през девствени борови гори, той надигал шишето с водка, защото клубът бил за всички възрасти и там не се сервирало алкохол. Работел само в петък и събота вечер и Пени играел билярд с разни самотници като него. Само че през една от тези съботни вечери за свой таен ужас — и с тайна благодарност — зърнал позната физиономия в смътно осветения салон. Неприятна физиономия, физиономията на изсъхнал труп с ужасен мустак на горната устна. Мустакът на пътуващия търговец Лавлейди.
Над халба с бира и няколко партии билярд, които Лавлейди лесно спечелил — не може цял живот незаконно да пренасяш фалшиви магически вещи, без да придобиеш някакви реални умения — споделили един на друг какво ги е довело тук.
За хляба си Лавлейди почти изцяло зависел от късмета и от лековерието на непознатите. Повечето си време прекарвал в лов из световните битпазари, вехтошарски магазини и по разпродажби, както рибарите ловят риба в морето. Влизал в контакт с емоционално уязвимите вдовици на наскоро починали магьосници, та дано се докопа до вещ с истинска стойност или до вещ, която с малко обработка ще замяза на нещо с истинска стойност. Последните няколко месеца изкарал в мрачното предградие на Хъл, Северна Англия, в една гарсониера над гараж. Гледал да удари кьоравото в антикварните магазини и в книжарниците за книги втора употреба. Цял ден се разкарвал с автобуса, а извадел ли късмет — на древно колело с една скорост, което заемал без разрешение от гаража.
По някое време Лавлейди започнал да страда от нежелано внимание. Обикновено той приветствал клиентското внимание, но тук се касаело за нещо различно. Непознати пътници в автобуса се пулели насреща му без причина. Уличните телефони звънели, щом минавал край тях. Броял си рестото и всички монети били от годината на раждането му. Пускал телевизора и виждал собствения си образ на фона на загадъчен пуст град. Лавлейди не бил нито учен, нито кой знае колко интелигентен, обаче в оцеляването се ръководел от инстинктите си, а те му нашепвали, че сериозно е сгазил лука.
Насаме в гарсониерата хубаво преценил ситуацията. Предположил, че неволно е придобил вещ с истинска мощ, жадувана от някаква магическа същност.
Същата нощ Лавлейди се изселил. Прежалил предплатения наем, накачулил се с амулети и фетиши, взел автобус до Лондон, качил се на влака за Париж, а оттам прекосил Атлантика, за да злоупотреби за пореден път с милостта на "Брейкбилс". Един изтощителен следобед бродил в горите северно от Ню Йорк, търсейки познатия двор.
Когато слънцето тръгнало да залязва и лютият зимен мраз защипал ушите му, ужасяващата истина бавно си пробила път. Намирал се където трябва, но "Брейкбилс" не му се явявал. Той или стоките му били несъвместими със защитните заклинания на колежа.
Тогава избягал в Мейн. Ама че ирония: за пръв път Лавлейди ударил кьоравото, но му дошло в повече. След живот, изкаран в алчност и икономисване, сърце не му давало да зареже всичките си стоки посред замръзналата гора. Наел си хижа (евтино, защото не било в активния сезон) и направил инвентаризация.
Найлоново пликче, завързано с ластик, сред партида от невзрачни украшения за костюми. Лавлейди тутакси го разпознал. Не знаел какво представлява, но силата му щяла да ти избоде очите. Дръпнал Пени в един ъгъл, бръкнал в джоба на опърпаното си палто и поставил пликчето на кръглата талашитена масичка. В него имало обикновени копчета стари модели: с две дупки, с четири дупки, от фалшива кожа, имитация на костени копчета, ъглести копчета на допотопен радиоапарат, бакелитени копченца за якички, даже ръкавели. Очите на Пени незабавно се заковали в едно плоско бисерно бяло копче, голямо около два сантиметра и половина. Тежало повече, отколкото трябвало. Направо вибрирало с едва сдържана магическа сила.