Kолеж за магьосници

— Не съм сигурен, че можем да разчитаме на такъв развой, Пени. — Незнайно защо, Куентин се дразнеше от неговия безпочвен оптимизъм. — Овните не са ни призовали. Може книгите да са измислени и да не е имало никакви издирвания. Вероятно Пловър ги е вмъкнал, за да си оправи сюжета. Нищо чудно да киснем във Филория, както киснем тук.

— Искаш да ни отровиш радостта, защото приятелката ти те е набила — захапа го Джош.

— Не ми се връзва Пловър да е измислил всичко това — поклати глава Пени. — Не е рационално. Той е бил магнат на верига с ателиета за химическо чистене, а преди това е завършил приложна химия. Мозъкът му е работел като бръснача на Окам. Най-вероятно е предал всичко, както е било.

— Как мислиш, дали ще срещнем злочеста девица? — попита Елиът.

— Възможно е. Само че не точно девица, а… говореща животинка, навярно. Дето се нуждае от помощ.

Всички прихнаха, обаче Пени продължи. Направо беше покъртителен:

— Без майтап, в книгите все така става.

Джош бутна кукленска чашка с някаква прозрачна, сто на сто алкохолна течност към Куентин, който отпи.

— Да, ама в истинския живот не е така — започна Куентин, напипал някакво важно прозрение. — Отправяш се на приключение в името на благородна кауза и хепиендът ти е в кърпа вързан. Така е на книга. На практика никой няма да ти поднесе нещо даром. Истинският свят не е такъв.

— Може би твоят свят не е такъв, Куентин — смигна му Джош. — Ние не сме в него.

— Не желая да превръщам разговора в теологически спор — с достойнство се намеси Ричард, — обаче по този въпрос има място за две, че и повече мнения. Дори да не вярваш, че този свят си има бог, длъжен си да признаеш, че Филория си има. И то два.

— Мнението ти е шантаво, но повдига един абсолютно уместен въпрос. Какво ще правим, като стигнем там? — попита Елиът.

— Ще търсим магическото цвете — каза Джош. — Онова, дето го помирисваш и автоматично ставаш щастлив. Помните ли приказката? Ще натрупаме цяло състояние.

Докато никой не ги гледаше, Джанет улови погледа на Куентин, повдигна вежди и похотливо се облиза. Куентин даже не мигна. Значи така, а? Саботирала е връзката му с Алис. Сексът с нея бе толкова различен. Миризмата, допирът на кожата й, деловият й маниер. В смътен проблясък си спомни, че изпитваше срам и ужас, но въпреки това не беше спрял.

А Елиът буден ли е бил?

Леле майко! Защо нямаше бич да покаже колко се разкайва!

— Можем да открием Мартин Чатуин — обади се Ричард.

— Можем да открием Животното търсач — промълви Куентин.

— Какво? — набърчи чело Джош. Не бе специалист по Филория.

— От "Момичето, което измерваше времето", помниш ли? Животното, което не може да бъде хванато. Хелън тръгва по дирите му.

— И какво ще го правиш, като го хванеш? Ще го изпапкаш ли?

— Не зная. Току-виж ме завело до съкровище? Или до тайна мъдрост? Или до каквото и да е? — Мисълта му течеше бавно. Животното бе важно за Чатуинови, но сега не се сещаше защо. Може би въобще не бе уточнено. Така и не ставаше ясно как изглежда въпросното Животно търсач.