Kолеж за магьосници

Само че другите вече бяха чули гласа на Пени. Ричард се дотътрузи от кухнята, където почистваше — вече буден и изкъпан, а също така фризиран, наконтен и изгладен. Джанет скоро се измъкна от стаята на Елиът, царствено загърната с някаква покривка, все едно през изминалата нощ не се бе случило нищо необичайно. Щом зърна Пени, изписка и изчезна в банята.

Куентин си даде сметка, че трябва да се облече. С идването на деня се беше озовал в царството на привидността, лъжите и преструвките. Щяха да си приготвят бъркани яйца, да си разправят как ги цепи главата, да пийнат по някой коктейл "Мимоза" или "Блъди Мери" било със сос табаско, било с черен пипер и да се държат така, сякаш Куентин не е разбил сърцето на Алис. Също така — ха-ха! — да изслушат и Пени.

В края на четвърти курс той решил — обясни, когато публиката му се събра (вече всички бяха облечени, държаха чаши с напитки и чинии с храна, някои останаха прави, други се изтегнаха на диваните или насядаха по пода), че "Брейкбилс" го е научил на каквото го е научил, затова се отписал и се преместил в едно градче в Мейн, малко на юг от Бангор. Казвало се Осло, западнало курортно селище, чието население се свивало с осемдесет процента през мъртвия сезон.

Пени избрал Осло, защото там нямало какво да го разсейва. Пристигнал в средата на септември и безпроблемно наел фермерска къщурка в покрайнините на път с едно платно.

Неговият хазяин бил пенсиониран учител, който му предал ключовете и отпрашил към зимната си вила в Южна Каролина. Най-близките съседи на Пени били порутена сектантска църква от едната страна и летен лагер за деца със забавено умствено развитие от другата. Било съвършено. Имал всичко, от което се нуждаел: тишина, самота, завидна библиотека с магически заклинания, народни приказки, балади, монографии, справочници. Имал здраво писалище, светла стая, прозорец с изглед към неокосен заден двор, който не те изкушава да зяпаш навън. Бил в рая. Но няколко седмици след пристигането си, докато седял зад бюрото, а бледосините му зорки очи се плъзгали по думи с върховна мощ, написани преди столетия с перо от крилат кон, Пени установил, че съзнанието му блуждае. Едрото му, обикновено гладко чело, се намръщило. Нещо пречело на концентрацията му. Дали някой съперник — изследовател не го атакувал? Кой би дръзнал? Разтъркал очи, поклатил глава и се съсредоточил още по-силно. Ала продължил да блуждае.

Оказало се, че така Пени открил в себе си слабост, недостатък, който не би заподозрял у себе си и за хиляда години — възраст, която възнамерявал да доживее с няколко внимателни видоизменения у себе си. А ето го недостатъка: бил самотен.

Мисълта била безумна и на всичкото отгоре — унизителна. Той, Пени, бил закоравял самотник. Същински Хан Соло от "Междузвездни войни". Обичал тази черта на характера си. Изкарал четири безконечни години в "Брейкбилс", заобиколен от идиоти — с изключение на Мелани, както наричал Ван дер Веге — и най-сетне се откъснал от простотиите им. Да, но взел да пощръклява. Стоял край язовира до фермата и хвърлял камъчета, за да разтроши тънката коричка лед. Изминавал пеша два километра до центъра на градчето, за да джитка видеоигри в компютърния клуб зад аптеката заедно с тийнейджъри с безжизнени изцъклени погледи. Разказвал за проблемите си на четири бизона, които живеели в една ферма до Бар Харбър Роуд. Даже му минало през ума да прескочи оградата и да погали огромните им глави, обаче не му стискало. Бизоните са големи и никога не знаеш какво си мислят.