Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Какво е това? - усети как заби бързо сърцето му Сингсакер. Едва ли сърцето на патологоанатома Кителсен бе било поне веднъж в живота му с такава скорост.
- Това е нещо метално.
- А не можете ли да ми кажете нещо не толкова очевидно?
- Намерих го между два от останалите шийни прешлени. Предполагам, че при опита да се пресече гръбначният стълб един от инструментите се е счупил и парчето е заседнало в тъканта. Тогава убиецът е взел друг инструмент и е довършил работата си, като е преместил мястото на разреза малко по-нагоре.
- Тоест това е парче от един от ножовете, които е използвал убиецът?
- Да, ако предположението ми е вярно.
- А какво още можете да ми кажете за него?
- Е, не. Такъв анализ трябва да се направи от хора, които са специално подготвени за това - извади прозрачен плик лекарят, сложи в него парчето метал, затвори плика и го подаде на Сингсакер. - Ако обаче мога да дам предложение, то бих ви посъветвал да го покажете на археолог.
- Защо?
- Защото това не е неръждаема стомана - каза сухо Кителсен и стана, намеквайки за край на разговора.
- Ако се изхожда от качеството на стоманата и от малкото, което се вижда за формата от парчето, мога да кажа, че този нож е направен не по-късно от осемнадесети век. По-скоро почти винаги са го смазвали и са се грижели добре за него, защото е в учудващо добро състояние. Ако са се грижели професионално за него, той може да е и по-стар, но едва ли е на повече от петстотин години.
Йенс Дале се откъсна най-сетне от микроскопа и сега стоеше пред старши следовател Сингсакер в целия си ръст.
Съпругът на покойната Гюн Брита Дале се бе съгласил да се срещне със Сингсакер в кабинета си в Музея по природна история. Следователят му бе обяснил по телефона за какво става въпрос и го бе уверил, че експертизата ще е неофициална и в случай на отказ за анализ ще го възложи на някой друг. На Сингсакер обаче му се искаше да зададе още няколко странични въпроса. Пил кафе и закусил с кифла в стола на болницата „Свети Олаф”, старшият следовател бе пристигнал в музея. Дале, добре избръснат и с капчици пот на челото, вече бе в кабинета си и се канеше да го приеме. Наближаваше един през деня и температурата навън бе стигнала двадесет и четири градуса. Видял края на ножа, който му бе донесъл Сингсакер, Йенс Дале вдигна вежди.
- Това парче е от стомана, която не е нищо друго освен сплав на желязо с въглерод. Стоманата обаче се лее още от античността и историята познава различни нейни съдържания. Поради това един стоманен нож може да ни каже малко неща. По-подробен анализ на съдържанието би могъл да ни каже повече. Например всички съвременни стоманени сплави съдържат различни примеси. За да се направи по-здрава стоманата, в нея се добавя хром. В така наречената хирургична, неръждаема стомана има най-малкото единадесет процента хром, а също и никел. Мога почти сигурно да кажа, че нашето парче не е от хромникелова стомана. Ако обаче искате да определите точната възраст, ще трябва да направите радиовъглероден анализ. Мога да го уредя, но за него се изисква време.
- Подобни сериозни изследвания трябва да се правят от нашите криминалисти - каза Сингсакер. - Засега ми трябва бърза, приблизителна оценка. А не можеш ли да ми кажеш откъде би могъл да е подобен нож?
- По толкова малко парче не може, разбира се, да се определи към кой вид спада. Може да е ловджийски или месарски. По онова време на кръста на почти всеки мъж е висял нож. Понеже виждаме острието, може да се предположи, че не е нож за бръснене. Въпреки това би могъл да принадлежи на бръснар.
- Защо мислиш така?
- През епохата, за която говорим, най-богат асортимент от ножове, триони и свредели са имали обикновено точно бръснарите. Занимавали са се не само с бръсненето на мустаци. Бръснарят е можел да върши и работата на хирурга, и работата на палача. Така да се каже, широк специалист, майстор на ножовете. Аутопсирането на трупове е узаконено в Южна Европа още през петнадесети век и през всяко следващо столетие тази процедура е била все повече и повече търсена. Та ето, че в университетите на Южна Европа учебната аутопсия е правена, по принцип, именно от бръснаря, а професорът, който е бил смятан за специалист по анатомия, е стоял по това време зад катедрата и е изнасял лекция. Често се е случвало намереното от бръснаря да не съответства на онова, което е казвал лекторът, опиращ се в знанията си на древни и авторитетни източници. При спорни ситуации, разбира се, винаги е бил прав професорът - усмихна се Йенс Дале.