Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Благодаря! Може би ще отскоча дотам, след като разследването приключи.
И отново лицето на Йенс Дале стана мрачно.
- Да се върнем към следствието - каза Дале със забележимо усилие. - Ножът, който търсите, би могъл спокойно да се използва при подобни аутопсии. Той е тънък и много остър, а леко извитото му острие прилича на съвременния скалпел. През епохата, за която говорим, в Норвегия не са се извършвали аутопсии и ако ножът е норвежки, то той е бил използван за други медицински намеси - например, за ампутации.
- Ясно. Тоест ти не можеш да кажеш къде е бил изкован този нож - във Венеция или в Падуа.
- Не. Нямам причини да го смятам за италиански. Ясно е само едно, а именно, че ако някога е бил използван за аутопсии, той може да е откъде ли не.
- А кой днес би могъл да има подобен нож?
- Не чак толкова много хора. Колекционер, собственик на пълен с боклуци хамбар... Представа си нямам. Повечето предмети от този вид се пазят в кутии по рафтовете на учреждения като нашето - посочи с ръце стените археологът.
- А ако този нож е наистина от седемнадесети век и е нечия лична собственост, той има ли търговска ценност?
- Да и почти сигурно - голяма, благодарение на качеството на метала и запазването му. Разбира се, че много зависи и от историята му. Ако е свързан достоверно с някоя от историческите личности, е съвсем естествено цената му на антикварния пазар да е значително висока. За това може да се съди по начина, по който са се грижели учудващо добре за този нож.
Пред вътрешния поглед на Сингсакер изникна картина с всичките й подробности. Той стои в апартамента на Сири Холм и държи в ръцете си старинен скалпел, а тя бавно се изтрива с хавлията. Бе огледал внимателно дръжката, но не бе обърнал внимание дали острието е отчупено, или не е. „Щом изляза оттук, веднага ще й се обадя” - помисли си той.
- Надявам се, че ти помогнах - каза Дале. - Когато говорихме по телефона, ти каза, че имаш още някакви въпроси.
- Да, но те могат да почакат.
Двадесет и шеста глава
Излизайки от Музея по природна история, Уд Сингсакер най-напред прокле и себе си, и случая. Той трябваше да търси Ватен, но по каквато и нова следа да тръгнеше, тя водеше накъдето й да е, но не и към Ватен. „Това разследване се заплита като лабиринт. Не, това дори не е лабиринт, а кунсткамера” - помисли си той и си представи музеен склад, пълен с кутии и сандъци. Нямаше нито картотека, нито етикети и никога не се знаеше какво щеше да има в следващата кутия, която ще поискаш да отвориш.
Сингсакер извади телефона си и набра номера на Сири Холм. „Обадихте се на номер 928-10-476. Това е гласова поща. Моля, оставете вашето съобщение след сигнала.” „Да ти се не види, макар!” Сингсакер, разбира се, не остави никакво съобщение. Краката му сами го водеха към „Розенборг”.
Позвънял три пъти на вратата на Сири Холм и недочакал никакъв отговор, Сингсакер се зае да оглежда ключалките. Първата бе с обичайния патрон на фирмата „Триовинг”, който той по принцип можеше да отключи. С втората ключалка обаче не бе толкова лесно. Бе сложена, изглежда, наскоро по поръчка на Сири и спадаше към вида ключалки с повишена сигурност, които не се отключваха просто така. Самата врата също бе относително нова и изглеждаше здрава. Не можеше да бъде разбита, без да се причинят съществени повреди на цялата конструкция. Погледна часовника си. Бе почти три. Приближавайки се до къщата, той се бе обадил на Хорнеман, за да разбери дали госпожица Холм не е отишла случайно на работа. Така и не бе отишла. Бе отсъствала почти пълен работен ден, но не се издирваше и Сингсакер не разполагаше с улики, че в изчезването й има нещо престъпно. Тоест той нямаше никакво законно основание да нахлуе в апартамента й.