Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Където злото властва
Където злото властва - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Където злото властва

Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:

Берген, Норвегия, 1528 г.: Францискански монах пристига, за да вземе комплект скалпели от бръснар, които са свързани с общото им минало и страстта, която са споделяли.
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 135
Перейти на страницу:

Излезе от входа на дома й и отдалечавайки се малко, се огледа. И четирите апартамента изглеждаха празни. Никъде нямаше светлина, никой не се мяркаше зад прозорците. Заобиколи сградата и се озова в малка градинка. Разноцветна катерушка говореше за наличието на деца поне в единия от апартаментите. Най-горният балкон отдясно бе на Сири Холм. От гледката на отворената балконска врата по гърба му пробягаха мравки. От балкона висеше стълба.

Когато работиш като полицай, преставаш да се учудваш колко лесно може да се проникне в жилищата на хората. Оказваше се, че е много лесно. Полицаите знаеха, че хората не са кой знае колко бдителни, особено посред бял ден. От опита си от много разпити знаеше, че дори и някой да обърне внимание на катерещ се по въжена стълба човек, то малцина щяха да заподозрат в това незаконно проникване. Повечето щяха да видят в това ремонтиращ работник или нямал късмет собственик, оставил ключовете си в апартамента. Повечето от онези, които все пак щяха да се усъмнят в правото му да влиза в този апартамент, нямаше да посмеят да го разпитват. Бе просто невероятно доколко хората в тази страна не обичаха да поставят ближния си в неловка ситуация, дори и този ближен да бе крадец. Най-вече обаче Сингсакер разчиташе, че никой няма да го види. Земята в подножието на къщата се спускаше под такъв наклон, че от сградата отсреща се виждаше само покривът. А от съседните къщи го криеха дърветата.

В апартамента се набиваше на очи само едно, а именно че откакто той бе идвал тук, тя така и не бе въвела ред. След това видя кучето. То лежеше на същото място, на което го бе оставил - до вратата. Опита се да си спомни дали кучето бе напускало мястото си при първото му посещение. Ако не бе, то това означаваше, че за пръв път бе правил секс в присъствието на куче-воайор. Когато влезе, кучето повдигна едната си вежда. Не бе пазач, това бе ясно. След като кучето си бе вкъщи, това означаваше, че стопанката му не е възнамерявала да отсъства дълго, реши Сингсакер. Това обаче можеше да е знак и че номерът с изчезването не е планиран. През това време афганската хрътка затвори очи; прозя се с такъв вид, сякаш ей сега щеше да умре от скука; и отпусна дългата си муцуна върху лапата си. Въобще не възразяваше против това той да постои малко и да се поогледа. С крайчето на окото си Сингсакер забеляза през касата на кухненската врата човешка фигура. Ах, да, манекенът, толкова гол, колкото и Сири Холм при последната им среща. Полюбува му се малко. Бе красива изработка. Куклата бе изрязана изцяло от дърво и бе полирана. Интересно дали бе от дъб? Шарнирните стави можеха да се сгъват. Правилни мъжки пропорции. Тази кукла също бе антикварна. Той си представи италианско ателие от 19. век. Сири Холм нямаше апартамент, а музей, но в него цареше пълен хаос.

Погледът му обходи стаята в търсене на един определен предмет и най-накрая го откри точно по средата на стаята. Там, където го бе оставил. Скалпелът на Алесандро Бенедети. Той вдигна чудесията и огледа внимателно острието й.

„По дяволите!” Сингсакер постоя малко, стиснал острието с палеца и показалеца на дясната си ръка. Пръстите му усещаха топлина. Той хвърли ножа. Последният се превъртя няколко пъти във въздуха и се заби в манекена. Ръцете и краката на куклата трепнаха, сякаш в агония. Скалпелът бе забит здраво в дъбовите гърди. Ако в тях имаше сърце, то той щеше да го е пробол с неотчупения си връх. „По дяволите!“ - помисли си отново Сингсакер. И все пак си струваше да го погледне. Сири Холм не бе никаква убийца. Къде обаче бе тогава тя?

Той се огледа. Ако тук имаше някакви следи, то търсенето им в този бардак, щеше да отнеме доста време. Телефонът му иззвъня. Отново бе Владо Танески. Журналистът. Със смесено чувство на раздразнение, професионална добросъвестност и несигурност в това колко дълго още можеше да се предпазва от борците за свободата на словото, той натисна бутона с червената телефонна слушалка. Пиктограмата сякаш напомняше за епохата, когато всичките телефони бяха имали все още жици. Мобилният му телефон звънна отново. Той вдигна, защото този път се обаждаше Братберг. Искаше да знае къде се намира той.

- Близо до апартамента на Сири Холм - излъга той. След което докладва кратко за разговорите си с Кителсен и с Йенс Дале.

- Интересна находка. Какво обаче си забравил при Сири Холм? Мислех, че си разбрал, че търсим Ватен.

Потрябваха му две минути за размисъл. След това й разказа всичко за реставраторката Силвия Фройд.

- Да, новината не е много прясна. Значи се е срещнала с някого в хотел „Принсен”. И какво?

- Може би напразно съм я проследил - бе принуден да си признае Сингсакер.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)