Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Той прегледа набързо книгата. Сингсакер си нямаше и представа какво представлява оригинала, но в това, че Силвия Фройд разбираше от работата си, нямаше никакво съмнение. Книгата изглеждаше много стара. Стигайки до края, той забеляза следите от откъснатите от книгата страници - толкова точно се оказа направеното копие. За тези незапазени страници му бе разказала Сири Холм.
- Какво мислите за листата, които са откъснати оттук?
Силвия Фройд се усмихна.
- Никой не е откъсвал нищо от копието. Аз само имитирах тези следи от страници. За Книгата на Юхан се носят много слухове. В повечето случаи те са пускани от предишните притежатели на книгата. В семейството им е прието да си разказват всякакви истории. Съгласно една от тях последните страници били откъснати от човека, който им донесъл книгата, защото на тях било проклятието. По-правдоподобен слух се появи при нас, в библиотеката. Говори се, че книгата принадлежала на Брудер Люсхолм Кнютсон и че той откъснал последните страници. С тях подвързал някаква друга книга. Като че ли написаното върху тях му се сторило безсмислено. Или пък, че върху тях били писани няколко пъти текстове, които били изтривани, и било писано отново, поради това почти не можело да се прочете какво пишело. Затова и Кнютсон решил да ги използва за подвързия. Той обаче, изглежда, също вярвал в проклятието и с годините вярата му в това укрепвала. Не знам какво се е объркало в живота му, но се говори, че той е дошлият при Фосен, който е донесъл книгата, за да се върне тя вкъщи и проклятието да изчезне. И забравил да върне книгата, която била подвързана с последните страници от Книгата на Юхан. Някои предполагат, че неизвестната книга е продадена заедно с пет-шест други на един шапкар, който през деветнадесети век емигрирал в Америка. Нищо обаче не се знае със сигурност за тези събития. Никой не знае дори дали тази книга е попадала в ръцете на Кнютсон.
- Не е ли странно в историята на толкова известна книга да има толкова много неизвестни?
- Въпреки това сведенията за Книгата на Юхан са нищожно малко.
Най-много обаче го учудваше, че бе необходимо да се изясняват толкова много неща за някаква си книга.
Сингсакер благодари за разговора и затвори вратата след себе си. По пътя към стълбището си спомни за нещо, върна се и без да чука, надникна през вратата. В ръката на реставраторката имаше мобилен телефон. Когато той влезе, тя трепна. Сингсакер се извини.
- Просто исках да попитам колко добре познавате Юн Ватен.
Ако се съдеше по лицето й, тя се поотпусна от този въпрос.
- Почти не го познавам. Общувам си с него, доколкото ми трябват книги от хранилището.
- И никога не ви е споменавал за живота си извън работата му?
- Не мисля, че извън работата му въобще е имал живот.
- Да знаете да е отсъствал от работа през последните три седмици?
- Напълно съм сигурна, че не е, въпреки че не съм го виждала всеки ден. Аз работя тук, в мазето. За това е по-добре да попитате Хорнеман.
Сингсакер благодари отново и си помисли, че отдавна би трябвало да е задал последния въпрос на Хорнеман. Дявол да я вземеше тази дупка в главата му! Той излезе, но не се качи на първия етаж. Вместо това се настани под стълбището, така че никой да не може да го види от коридора. Не бяха минали и пет минути, когато предположението му се потвърди, защото Силвия Фройд премина едва ли не на бегом по коридора и изчезна по стълбището над главата му. Той я последва и видя как след нея се затвори вратата на служебния вход, водещ към паркинга до Музея на Средновековието „Петер Сум”. Видя през прозореца как тя се качи в малък зелен нисан микра. Докато тя потегляше от паркинга, той претича през цялата библиотека, защото полицейската му кола бе от другата страна на сградата. Качил се в нея, той потегли бързо и успя да завие навреме по улица „Ерлинг Скаке”, за да засече малкия зелен нисан, изчезващ вляво от театъра. Знаеше, че специализираното транспортно средство, зад волана на което седеше, не е подходящо за тайно проследяване. Всъщност, между него и Силвия Фройд, завила по „Принсенсгат” и изчезнала от погледа му, имаше поне един светофар. За да се залепи отново за нея, щеше да му трябва късмет.
На кръстовището, както се и опасяваше, му се наложи да спре на червено, но дори и чакайки светофара, той продължаваше да се взира натам, където се бе скрил нисанът. Вече не виждаше никаква зелена кола. Сингсакер изруга тихо. Нямаше смисъл да иска подкрепление. Разчиташе само на интуицията си, която буквално настояваше, че с госпожа Фройд не всичко е наред. Между това усещане и твърдението, че дамата е свързана по някакъв начин с убийството, разстоянието бе огромно, поради което проследяването на експерт-реставраторката на базата на малко странното й държание бе прищявка, която при така създадената ситуация Братберг едва ли щеше да одобри. И той го знаеше много добре. Налагаше му се да действа сам и на своя глава.