Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Тоест съпругът отпада - заключи Сингсакер.
- Съпругът никога не отпада напълно в такива случаи - отбеляза с ирония началничката му. - Както обаче ти е ясно, сега всички се съсредоточаваме върху Ватен. Къде е изчезнал? Той ли е взел проклетата книга? Готви ли се с нейна помощ да избяга? - просто се разкъсваше от въпроси тя.
Той мисли около минута дали си струва да й каже за Силвия Фройд и надутия академик в хотел „Принсен”, но в крайна сметка заряза тази идея. Шефката, разбира се, бе права. Сега най-важният бе Ватен.
Двадесет и пета глава
Съдебният патологоанатом Кителсен от болницата „Свети Олаф” бе лекар от старата школа - прегърбен и педантичен. Никога не се шегуваше, не се разсейваше с приказки и винаги говореше само по същество. С други думи казано, бе лекар съвсем по вкуса на следователя Сингсакер, въпреки че не му се случваше често да наминава в кабинета на Кителсен, за да чуе устен доклад. Обикновено се задоволяваше с четенето на писмените заключения, идващи направо в участъка. Кителсен никога не казваше нещо повече или по-малко от онова, което пишеше в доклада и разпитванията, по принцип, не добавяха информация. Сега обаче те разследваха необичайно престъпление. С трупа бе направено толкова, че Сингсакер не се и съмняваше, че Кителсен би могъл да напише цяла книга за него.
- Кажете ми само най-важното, Кителсен - каза той, сядайки на стола до бюрото на патологоанатома. Кабинетът му се намираше в новата сграда, в лабораторния център на отделението по патология и генетика на болницата „Свети Олаф”. Кителсен не се вписваше в съвременната обстановка на кабинета - столът под формата на сърце не се съчетаваше добре с правоъгълния начин на живот на собственика си. За да се примири поне някак с обкръжаващата го обстановка, Кителсен бе донесъл от предишния си овехтял кабинет най-важния си реквизит. От тъмния ъгъл на стаята Сингсакер бе наблюдаван преценяващо от познатия му скелет. Според неговия, на скелета, вкус, кабинетът бе осветен твърде силно. Пожълтели анатомични схеми покриваха отчасти пряснобоядисаните стени. Погледът на Сингсакер неволно спря на плаката, висящ зад гърба на Кителсен. Плакатът представляваше чернобяло анатомично пособие. Сингсакер не можеше с точност да каже кога бе направен, но определено не бе през това столетие. По-скоро той бе факсимилно копие на старинна медна гравюра. Гравюрата показваше откъм гърба тялото на седнала по турски жена, която бе вързана с въже за врата. Гръбнакът й бе леко извит и наблюдателят виждаше едното й бедро - естествена, малко предизвикателна поза на жива млада жена. Цялата кожа на това тяло бе одрана, а отзад бе оставен да виси слой от подкожната тлъстина, сваляна от седалището като някакви недокрай откачени кабели. Приличаше на стриптийз, но много зловещ. Всичките мускули на оголения гръб бяха номерирани, за да се подчертае, че това се прави в името на науката. Да държиш на стената си изображение на човек с одрана кожа по време на разследване на такова убийство изведнъж се стори на Сингсакер много нетактично от страна на Кителсен. Размислил обаче, той стигна до извода, че анатомичното пособие със сигурност служеше на Кителсен от много време и той просто бе престанал да му обръща внимание.
- Най-важното... - задъвка устни Кителсен толкова дълго, колкото му позволяваше деловата му натура. - За резултатите от изследванията на спермата вече казах. Анализите ми показват, че тя е попаднала в тялото на жертвата доста преди да я убият.
- Колко доста, приблизително преди убийството?
- Като се вземе предвид мястото във влагалището, където бяха открити остатъците, и че известно количество от семенната течност е било абсорбирано от стените й и се вземат под внимание други показатели, мога да предположа, че е час или два. Възможно е и повече.
- Тоест, възможно е човекът, който е правил любов с нея, да не я е убил? - запита, радвайки се, Сингсакер, без сам да разбира добре на какво толкова се радва.
- Тези заключения предоставям изцяло и напълно на вас - отговори сухо Кителсен. - Само ви казвам какво сме открили. Мога да кажа още следното - възможно е онзи, който е убил, обезглавил и одрал кожата от тялото на Гюн Брита Дале, да го е правел и преди. Не бих нарекъл обаче предполагаемия убиец професионалист. Разрезите са твърде груби за хирург и са направени по странен разсичащ начин. Кожата и голяма част от главата са отделени след като жертвата е умряла.
- Голяма част от главата ли?
- Да. Много е вероятно причината за смъртта да е прерязването на гърлото, което е било първо. Жертвата е умряла веднага, но на убиеца са му трябвали още удари, за да отдели главата от тялото. Без съмнение е използвал няколко различни инструмента. За да разсече шийните прешлени е взел малка брадва или изключително тежък нож. Гореспоменатият убиец обаче е използвал сигурно и други приспособления. Питахте за най-важното. Най-важното, без съмнение, е това - с тези думи Кителсен извади от алуминиевата подставка, намираща се на бюрото му, тъмно метално парче.