Където злото властва

Без кой знае какви надежди за успех той се измъкна от потока коли, зави и тръгна по посока на „Конгенсгат”. „Казват, че дори и на добрия следовател му трябва малко късмет, което означава, че обикновен като мен въобще не може без такъв и би било добре да е повечко” - мислеше си Сингсакер. Спрял на следващия светофар, той продължи да оглежда внимателно улицата, докато не забеляза нужната му кола. Тя бе паркирана пред хотел „Принсен”. Той спря своята от другата страна на „Конгенсгат” и се отправи пеша към хотела.

Сред градските хотели от средна класа „Принсен” бе смятан за най-добрият. Бе подходящ избор както за преминаващите по работа, така и за туристите, интересуващи се от градските забележителности. Сингсакер бе влизал в него само веднъж, когато бе взел сина си от абитуриентския бал. Ларш бе пийнал малко и за да скрие миризмата, бе използвал ментова дъвка. Затова пък в задния двор на хотела, в едно мазенце, се намираше добре познато му питейно заведение. Както се носеше сред народа, „Кегелбар” бе най-старата пивница в Тронхайм. Дължеше името си на масите, на които се играеше своеобразен минибоулинг. Репутацията на „Кегелбар” като най-развратното място в града обаче през цялото време бе заплашвана от тълпата добре облечени гости на хотела, които посещаваха често заведението. На Сингсакер му се бе случвало да прекарва там свободните си вечери с Турвал. Сега, в десет часа сутринта, „Кегелбар” бе затворен и Сингсакер реши да надникне в ресторанта, казващ се „Егон”.

Закъснели гости на хотела дояждаха закуската си в полупразния ресторант, а келнерите се разхождаха отпуснато между масите и въвеждаха чистота. На най-отдалечената маса до прозореца и с гръб към вратата седеше Силвия Фройд и разговаряше оживено с някакъв възрастен господин. Той приличаше на академик със своя тънък пуловер с висока яка и сако от туид. Ако го нямаше законът за забрана на пушенето на обществени места, той сигурно щеше да пуши с лула. Набръчканото му лице изглеждаше разтревожено и той явно слушаше внимателно какво му се говори. Сингсакер се приближи до тях толкова, колкото можеше. Реставраторката не се обърна нито веднъж. Той извади от джоба на панталона си мобилния си телефон и го задържа до бедрото си. Приближил се на нужното му разстояние, ги снима няколко пъти иззад една маса. След това прибра мобилния телефон отново в джоба си, обърна се и излезе от ресторанта. Вече навън, Сингсакер прегледа снимките и остана доволен. Купувайки си нов телефон, не бе изхарчил напразно парите си. Оказваше се, че е с прекрасна камера. Лицето на непознатия бе попаднало във фокус и бе излязло ясно и отчетливо. Все още не знаеше защо му бяха тези снимки и какво означаваше срещата между тези двамата, но интуицията му подсказваше, че тази информация може да му е полезна.