Където злото властва

- Правил ли е този Везалий рисунки и схеми? - попита Сингсакер.

- Собственоръчно - не, но е имал свой илюстратор или дори няколко, чиито имена не знаем. Везалий е публикувал книга със заглавието ,,De humani corporis fabrica”[30], която се смята за първия истински атлас по анатомия. Състои се от осемдесет и пет графични листа, на които подробно е изобразено човешкото тяло, разкриващо слой след слой вътрешното си устройство.

„Един такъв стриптийз” - отново си помисли мрачно Сингсакер. А на глас описа илюстрацията, която бе видял в кабинета на Кителсен.

- Това не може да е Везалий. Според описанието прилича на медна гравюра на знаменит художник-анатом от седемнадесети век. Как се казваше? А, спомних си - Жерар де Лерес.

- Знаеш доста за анатомията.

- След като разкопаеш няколко гробища и се занимаваш с костите им, започваш да се интересуваш от тази тема. По принцип не би било зле хората да знаят повече за анатомията. Да познаваш тялото си, означава да разбираш себе си.

Той млъкна и очите му станаха празни. Изглеждаше така, сякаш за пръв път се бе видял отстрани. Може би бе видял пропастта, лежаща между науката, за която говореше, и хаоса от чувства, който цареше в него.

Сингсакер обаче все още не можеше да го остави на мира:

- А какво знаеш за анатома Алесандро Бенедети? -задавайки този въпрос, той се приближаваше плътно до интересуващата го тема.

- Знам го. За него обаче е известно доста по-малко, отколкото за Везалий. Бенедети е живял във Венеция и Падуа, преди още там да се появи Везалий. Той, може да се каже, е един от онези лекари, които са подготвили почвата за Везалий. Твърде е възможно да е направил няколко аутопсии, може и собственоръчно да е рязал трупове и да е направил откритията, прославили по-късно Везалий. Както и Везалий, той, изглежда, е крал труповете от гробищата, но сигурно е извършвал и официални аутопсии, разрешени със закон във Венеция и подвластните й територии още през петнадесети век. Алесандро Бенедети пръв е описал анатомичния театър.

- Анатомичен театър ли?

- Точно така. Първият известен ни анатомичен театър е изграден в Падуа. И до ден днешен е забележителност за туристите. Предполага се обаче, че още преди построяването му са изграждани по-малки театри, предназначени за специалистите. Възможно е да са строени по проекта на Бенедети, но няма сигурни свидетелства за това. Театърът е трябвало да бъде място за извършването на публични аутопсии, на които да могат да присъстват много зрители. Замисълът е предвиждал всичко необходимо, за да може всеки, който отивал да гледа - студент, лекар или просто любопитен зрител - да вижда наистина онова, което било откривано по време на аутопсията. Съгласно Бенедети, седящите места за зрителите се разполагали амфитеатрално, за да можело всеки да вижда добре. В центъра се разполагала голяма и добре осветена маса за аутопсии. Задължително се създавали добри системи за вентилация и охрана. Още според замисъла на Бенедети за подобни места трябвало входът да е платен. Възникнала в Падуа през шестнадесети-седемнадесети век, идеята за анатомичен театър постепенно се разпространила из университетите в Европа. Имало е време, през което анатомични театри са били откривани навсякъде. Най-северният е построен в средата на седемнадесети век в Швеция, към университета в Упсала. Сега той е един от трите запазени театъра. Съветвам всички да го посетят.