Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- През тази година я взимаха няколко пъти оттам. Нашата реставраторка и подвързвачка Силвия Фройд, която е немкиня, работи с нея. Предимно обаче тя се занимаваше с копието й.
- Копие ли? А защо? - престори се отново, че си записва Сингсакер.
- Смяташе се да се използва копието за изложбата, която организираме тази есен в Музея по природна история. Изложбата ще бъде посветена на източниците за историята на Средните векове. Нивото на сигурност на такива мероприятия е доста ниско и ние не можем да си позволим да изложим оригинала. Да бяхте видели копието, което направи Силвия. Тя е истински майстор в занаята си. Самият аз не мога да различа произведението й от оригинала. За по-голяма достоверност на копието на Книгата на Юхан тя използва телешка кожа, която се пазеше при нас от времето на Брудер Люсхолм Кнютсон. Той е оставил след себе си не само доста книги, но и прилично количество цели телешки кожи и изрезки. Някои от остатъците не се различават по качество от оригиналния пергамент на Книгата на Юхан. Разбира се, ние обсъждахме дълго дали тези кожи са сами по себе си ценни и стигнахме до извода, че някои от изрезките могат да бъдат жертвани за доброто дело. И разбира се, запазихме целите телешки кожи.
Казвайки всичко това, Хорнеман видимо се оживи, сякаш разговорът за книгите му бе достатъчен, за да забрави тревогите си.
- Къде мога да намеря вашата Силвия Юнг?
- Фройд - поправи го Хорнеман. - Кабинетът й е в мазето. Мога да ви заведа там.
Докато слизаха надолу, Сингсакер попита директора дали не се е обадил на Сири Холм. Директорът отговори, че е решил да изчака. Ако някой се разболеел и не дойдел на работа, той обикновено се обаждал следобед.
- Ние тук работим доста независимо един от друг -обясни той.
Думите на Хорнеман въобще не успокоиха следователя, поради което той помоли директора да му даде телефонния номер на Сири Холм. Получил исканото, той си записа цифрите и си обеща да звънне, щом само приключи разговора си със Силвия Фройд. След което набра номера на Братберг и й каза за изчезването на книгата.
Сингсакер се раздели с Хорнеман пред вратата на кабинета на Силвия Фройд. Върху голямата бяла врата нямаше табелка и по никакъв начин нямаше да намери сам леговището на реставраторката. Почука и го поканиха да влезе. Госпожа Фройд говореше със забележим немски акцент. В кабинета той видя около четиридесетгодишна жена, чийто вид можеше да посрами проницателността на следователя Сингсакер по отношение на библиотечните работници. Тя имаше загар и не се забелязваха очила. Освен това облеклото й се състоеше от модерни ластични дънки и тясно шарено потниче. Силвия Фройд седеше пред наклонена работна маса в центъра на голямото мазе. Нямаше прозорци, но на работната й лампа щеше да завиди всеки зъболекар. Зад решетките на шахтите под самия таван бръмчеше тихо вентилационната система.
Поздравиха се и Силвия Фройд започна да му разказва как я е потресло случилото се вчера нещастие. В отговор той й съобщи за случилото се с Книгата на Юхан. Тя пребледня силно и дълго време мълча. Не гледаше Сингсакер. Погледът й блуждаеше и не намираше нищо, на което да се спре.
- Какво значи „изчезнала”? - попита тя най-накрая и Сингсакер по-скоро усети, отколкото чу, потреперването на гласа й.
- Вече не е в хранилището.
- Означава ли това, че са я откраднали? - отново се владееше тя и гласът й звучеше по-спокойно, но на Сингсакер му се стори, че невъзмутимостта й не й се удава лесно.
- Силно се съмнявам да си е тръгнала оттам сама.
- Но това е чудовищно! Такава скъпоценност! Мислите ли, че я е взел убиецът?
- Не мога да знам това, но много ще ми помогнете, ако ми отговорите на няколко въпроса.
- Разбира се - успокои се тя и се съсредоточи, както в самото начало на разговора им.
- Кога за последен път сте взимала книгата от хранилището?
- Приблизително преди две седмици.
- Тогава ли завършихте работата по копието за вашата изложба?
- Да. Хорнеман ли ви каза за нея?
- Той. И къде е това копие?
- Тук, при мен - посочи към високия бял заключващ се шкаф до една от стените тя.
- Мога ли да го видя?
- Разбира се.
Дали гласът й бе трепнал отново, или му се бе сторило? Тя се приближи до шкафа, отвори го бързо и извадила книгата, веднага затвори вратичката, така че той не успя да види нищо. Стори му се обаче, че на рафтчето имаше две доста приличащи си книги.
Силвия Фройд му подаде книгата.
- Мога ли да я прелистя?
- Правете, каквото искате. Това е само копие. Само не забравяйте, че съм вложила доста труд в него.