Момичето от влака

Имах намерение да взема Ийви и да отида за известно време при сестра ми, но това, което ме притеснява, е телефонът. Ами ако някой го намери? От тази страна на линията непрекъснато ремонтират, някой от работниците може да го намери и да го предаде в полицията. А по него има мои отпечатъци.

После реших, че няма да е толкова трудно да го намеря и да го върна обратно, но ще се наложи да изчакам, докато се стъмни, за да не ме види никой.

Осъзнавам, че Рейчъл продължава да говори, задава ми въпроси, но аз не я слушам. Толкова съм уморена.

– Ана – продължава тя и се приближава към мен, черните ѝ очи търсят моите, – някога срещала ли си се с някого от тях?

– С кого?

– С приятелите му от армията. Някога запознавал ли те е с тях? – Поклащам глава. – Не го ли намираш за странно?

В същия момент ми идва наум, че странното е друго. Странното е да се появи в градината ми в неделя сутрин.

– Защо да е странно? – отвръщам. – Те са част от друг живот. Както и ти. Както трябваше да бъдеш, но някак си все не можем да се отървем от теб.

Виждам я как се свива като ударена и настъпвам.

– Какво правиш тук, Рейчъл?

– Ти знаеш, Ана – отговаря тя. – Усещаш, че нещо... не е наред.

И ме поглежда загрижено, сякаш се тревожи за мен. При други обстоятелства щеше да е трогателно.

– Искаш ли кафе? – питам и тя кима.

Приготвям кафето и двете сядаме на верандата в пълна, почти приятна тишина.

– Какво искаш да ми кажеш, Рейчъл? – започвам аз. – Че приятелите на Том от армията не съществуват? Че си ги е измислил? И че всъщност е някъде с друга жена?

– Не знам – отвръща тя.

– Рейчъл? – Тя ме поглежда и аз виждам в очите ѝ страх. – Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

– Срещала ли си се някога със семейството на Том? – продължава с въпросите тя. – С майка му и баща му?

– Не. Те не си говорят. Спряха да го търсят, защото му се сърдят, че се раздели с теб и заживя с мен.

Тя поклаща глава.

– Това не е вярно. Аз също не съм ги виждала. Никога. Те не ме познават, защо ще се сърдят, че ме е зарязал?

Изведнъж усещам тъпа болка в главата, точно в задната част на черепа. Опитвам се да го задържа в себе си още от мига, когато чух гласа ѝ по онзи телефон, но сега всичко тръгва нагоре и избухва.

– Не ти вярвам. Защо ще ме лъже за това?

– Защото лъже за всичко.

Ставам и се отдалечавам от нея. Не искам да я слушам, защото знам, че е така. Мисля, че винаги съм го знаела, знаел съм, че Том лъже. Но в миналото лъжите му ме устройваха.

– Много го бива, нали? – казвам бавно. – Близо година не можа да усетиш измамата. Не си подозирала нищо през цялото време, докато се срещахме и се чукахме до умопобъркване в онази къща на Кренам Стрийт.

Тя преглъща и прехапва силно устни.

– Ами... Меган?

– Знам, че са имали връзка. – Думите ми звучат странно, за пръв път ги произнасям на глас. Той ми изневери. Той ми изневери! – Знам, че това ти носеше удоволствие, но нея я няма и вече няма значение, нали?

– Ана...