Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
"Стегни се, Алис", казвам уплашено на себе си. Но текстът не ми помага: "Тя го желае страстно, той също би я пожелал, но в знак на признателност към господаря си казва: "Търся спасение в Аллах! Истината е, че съпругът ви е мой господар, който ме прие тук, и аз няма да го предам"."
Замислям се за интересната аналогия с историята в притчата и в този момент над мен се спуска сянка. Толкова съм вглъбена в мислите си, че не съм усетила пристигането на посетителя.
– О – възкликвам, а след това със закъснение коленича, тъй като това е султанът. Книгата се плъзва от скута ми и пада в краката му, а той се навежда да я вдигне. Вдигам поглед през косата, паднала пред лицето ми, и виждам, че се взира в текста с безстрастно изражение; после оглежда корицата, върти книгата в ръцете си. Най-накрая ми казва да се изправя и ми я връща.
– Каква е тази книга? – пита тихо.
Отвръщам му, че това е Коранът, преведен на моя език и отпечатан в Англия, защото въпреки че се старая да науча арабски, още се затруднявам в четенето. През цялото време наблюдавам как лицето му потъмнява, става тъмнолилаво и помръква заплашително. И въпреки това не мога да се овладея и започвам да обяснявам, че в Библията е описана същата история, въпреки че там името не е Юсуф, а Йосиф, а ал-Азиз е Петефрий...
– Замълчи, жено! – изръмжава, а аз се чудя какво казах, че го разгневих толкова. Дали е заради признанието, че намирам арабския за труден, или заради факта, че предпочитам собствения си език в неговия двор? А може би не обича жените да четат, хрумва ми изведнъж, или може би самият той не чете. Спомням си, че Нус-Нус ми беше казал...
– На английски?! – кресва той. – Свещеният Коран на английски?! – Дръпва книгата от ръцете ми, хвърля я на земята, стъпква я, което ужасно ме изненадва, тъй като мохамеданите се отнасят към свещената си книга с невероятно уважение, дори мият ръцете си, преди да я докоснат.
– Съжалявам, много съжалявам! – проплаквам.
Явно съм събудила сина си с вика, защото той се появява и гледа ужасено как баща му се гневи, а аз хлипам. Тогава Момо хуква смело – глупаво – към баща си и започва да удря краката му с малките си юмручета.
– Остави мама на мира!
Исмаил поглежда надолу. После небрежно перва момчето ми, Момо се плъзва по пода и се блъсва в малка декоративна масичка в другия край на дневната ми. След това Исмаил вдига вбесилата го книга и си тръгва, без да поглежда назад.
По-късно вечерта в покоите ми е донесена огромна кошница. В нея има играчки, бижута, торти и сладкиши, коте с тигрови шарки и сребриста гушка, мъничък костюм, ушит от златен плат. Най-отгоре има богато украсен екземпляр на Корана на арабски.
27
Връщам се след изпълнението на задача за султанката и завивам зад един ъгъл в харема, когато заварвам Зидан, разкрачил крака над Момо в празния двор, да държи главата на детето под водата на фонтана. Момо рита яростно, но Зидан е деветгодишен и е много по-силен от него. Малкото чудовище е толкова съсредоточено в убийствената си мисия, че не ме чува; обзема ме такава ярост, та едва не го хващам за врата, за да го вдигна във въздуха с една ръка. За миг сам се стряскам от силата си – колко лесно мога да изцедя живота от него във всеки момент; и колко много ми се иска да го направя, – но Зидан е още по-уплашен.
Момо се измъква от фонтана и сяда разтреперан на скосения ръб, докато оглеждам ужасната синина на челото му, което ме разгневява още повече. Разтърсвам Зидан, както лъв би раздрусал пале.
– Ще кажа на баща ти – заплашвам го аз – и ако още веднъж посегнеш на Мохамед, лично ще те убия.
Пускам го, а той само ме гледа с празен поглед, после се завърта на пети. Добре знам къде ще отиде: право при майка си. Е, после ще му мисля, в този момент не ме е грижа. Слагам ръка на раменете на Момо и оглеждам натъртеното място, което е потъмняло като презрял банан.
– Боли ли?
Той клати глава решително. Момо е доста силно момче за възрастта си, лесно можеш да забравиш, че е само на три.
– Не трябва никога да се шляеш сам, светът е опасно място.
Той кима сериозно.
– Беше просто игра – казва най-после.
Каква воля! Притежава гордостта на майка си. Сърцето ми се свива, сякаш е мое дете.
– Не беше игра, Момо, и двамата знаем това. Сега ще те заведа обратно при майка ти и трябва да останеш там.