Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Вижда се как лицето на сър Джеймс помръква по време на тази възхвала, но той запазва самообладание и накрая Исмаил признава, че има само сто и трийсет английски роби, седемдесет от които са от Танжер; останалите шейсет са част от прислугата на високопоставените му лица и в момента се обучават на порядките в двора.
– Ваше Величество, предлагам ви откуп от петдесет испански сребърника за всеки от тях.
Султанът се изсмива презрително.
– Стойността на откупа за всеки мъж е двеста; за прислужниците на царедворците ми е по-висока, стига да решат да се върнат.
– Двеста испански сребърника?! Това е абсурдно!
– Мислех, че Англия е богата страна и високо цени хората си.
– Сър, стойността на човек е неоценима. Ала двеста испански сребърника... – Посланикът явно не намира думи, лицето му е станало яркочервено и той пръхти.
Исмаил е самият чар.
– Помислете си, драги. Ще наредя да донесат сладкиши и шербет в покоите ви, за да можете да се освежите и да поразсъждавате над въпроса на спокойствие.
Ако сър Джеймс се е надявал да умилостиви султана на банкета тази вечер, трябва горчиво да се е разочаровал: Исмаил рядко се храни пред хора – убеден е, че положението му се принизява, ако го видят да се поддава на тези първични нужди. След като изпълнявам задължението си да опитам храната на султана, изпратен съм да седна до посланика, за да отговарям на въпросите му относно двора и най-вече да слушам и да гледам внимателно, особено Бен Хаду, който стои от другата страна на посланика и към когото Исмаил изпитва известни съмнения. Преди седмица го замери по главата с ценен керамичен съд от Изник с крясъци:
– Махай се от очите ми, куче, син на християнка!
Съветникът стъпка съда и аз бях този, който трябваше да събере парчетата. Забравих кое доведе господарят ми до това състояние – понякога не е нужно нещо особено, – но обвинението, че Бен Хаду е син на неверница, ме изуми. Вероятно това обяснява познанията му по английски. При всички положения му е отредено място от дясната страна на посланика, докато аз седя от по-малко престижната лява страна. Щастлив съм от факта, че няма и следа от Самир Рафик.
Масата е разкошна. Малик е надминал себе си. Основното блюдо е цяла овца, още на шиша, приготвена с мед, кориандър, бадеми, круши и орехи. В съд от ковано сребро има яхния от козе месо със сос от пресен зелен кориандър и кимион; върху златни плата са сервирани печени пилета с шафран; ароматен кускус с гълъби и пилета, поръсени с бадеми и стафиди; горещи пайове от меко бяло козе сирене и фурми; пържени десерти и пасти, ухаещи на канела, полети с мед; малки бадемови кексчета във форма на рога на газела и полумесеци, пълнени със смачкани кокосови ядки, шамфъстък и розова вода. По-рано хапнах съвсем малко от основната храна на Исмаил – любимия му кускус със стафиди, – затова съм повече от щастлив, че мога да се насладя на празника с останалите. Известно време не се чува друго освен звуци от хранене и похвали, похвали и хранене.
Изчаквам, докато Бен Хаду стане от масата, за да се облекчи, и казвам тихо на сър Джеймс:
– Моля ви, не показвайте тревогата си от това, което ще ви кажа, сър. Нашата дискретност е от жизнена важност.
Посланикът не притежава актьорски умения: зяпва ме изненадано. Навеждам се към храната си, като че ли съм напълно погълнат от стремежа си да отделя месото от кокала. Забелязах, че поднесоха на сър Джеймс и свитата му някакви пособия за хранене по последна мода, като че ли не могат да се справят със собствените си ръце. Докато продължавам да се боря с хрущяла, казвам тихо:
– В харема на султана има една англичанка. Името ѝ е Алис Суон. Близките ѝ се преместили в Хага по време на гражданската ви война, баща ѝ бил предан роялист, но избягали, за да спасят живота си. Алис била взета за пленница от корсари по време на пътуване от Холандия с цел да се омъжи за английски джентълмен. Началникът на корсарите я подари на султана преди четири години; оттогава е тук. Не е опитвала да върне свободата си чрез откуп. Казва, че овдовялата ѝ майка е възрастна и не разполага почти с никакви пари, а така и не е виждала годеника си.
Рискувам да го погледна набързо, за да видя дали съм привлякъл вниманието му.
– Защо ми казвате това?
– Животът ѝ тук е в опасност: можете ли да ѝ помогнете да се измъкне?
– Искате да кажете да платя откупа ѝ?
– Да.
Той се разсмива.
– Вашият султан се опита да ме кара да платя по двеста испански сребърника за обикновен роб. Колко мислите, че ще иска за жена от харема си?